Кога икономиката ни ще достигне нивата от преди кризата?
Наличната към 25 септември 2020 г. информация показва, че устойчивостта на започналото през третото тримесечие на 2020 г. възстановяване на икономическата активност в България се характеризира със значителна несигурност, включително и в краткосрочен хоризонт.
Това посочват от Българска народна банка в своята макроикономическа прогноза за икономиката на страната към септември, т.е. в края на третото тримесечие на годината.
Несигурността продължава да се определя от разпространението на пандемията у нас и в международен план, а също и от ефективността на ограничителните мерки, в съчетание с ефективността и обхвата на фискалните мерки за подкрепа на най-уязвимите домакинства и фирми.
В резултат от тази несигурност според конструираното вероятностно разпределение около централната прогноза за изменението на реалния БВП през 2020 г. (-5.5%) оценката ни е, че спадът на икономическата активност през текущата година ще е в интервала от -3.2% до -8%, като вероятността темпът на спад на БВП да попадне в този диапазон се оценява на 60%, посочват от БНБ.
Спрямо прогнозата от юни 2020 г. е извършена възходяща ревизия за изменението на БВП през 2020 г. (бел. ред. очакваният тогава спад беше от 8% на годишна база)
Това отразява по-благоприятните от очакваното тенденции през второто тримесечие на 2020 г. по линия на крайните потребителски разходи, инвестициите в основен капитал и външнотърговските потоци, при които регистрираните верижни и годишни темпове на спад през второто тримесечие на 2020 г. бяха по-ниски, в сравнение с това, което предполагаха конюнктурните индикатори, налични към 17 юни 2020 г.
Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 5.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -1.9 процентни пункта), спад на инвестициите в основен капитал (принос с -1.8 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -1.2 процентни пункта).
Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата, информират още от централната банка.
В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021–2022 г. очакваме постепенно възстановяване на икономическата активност, като реалният БВП се очаква да нарасне съответно с 4% и 3.8% и към средата на 2022 г. да достигне нивото си от преди пандемията.
В най-голяма степен за нарастването на икономическата активност през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и същественото нарастване на публичните инвестиции въз основа на направените за тях допускания.
Годишната инфлация се очаква да се забави значително до 0.3% в края на 2020 г. (от 3.1% в края на 2019 г.), което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база.
Очакваме общата инфлация да се ускори до 1.9% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 1.6%.