Има журналисти, но няма редакционни офиси - тенденцията се наблюдава от няколко години в американските вестници. Сега, в резултат на пандемията от коронавируса, тенденцията се ускори, подхранвана както от финансови, така и от епидемиологични мотиви. това се посочва в анализ на АФП, цитиран от БТА.

New York Daily News, Miami Herald и Baltimore News са сред изданията, които официално прекратиха договорите за наем на редакционните си помещения в последните месеци. Примерът им бе последван и от други вестници.

Медийната група Tribune Publishing, която е собственик на част от тези издания, оправда решението си с необходимост от предпазливост пред коронавируса. Говорител на групата увери, че след пандемията тя отново ще обмисли въпроса за офиси, в които да се настани.

Но повечето от вестниците, прекратили договорите си за наем на редакционни помещения, казват, че техните редакции няма да отворят отново врати.

"Не мисля, че това е свързано с пандемията, а с факта, че показахме, че можем да работим у дома и все пак да правим вестник. Редакцията обаче е фабрика на идеи. Идеите се раждат, когато се разговаря с колегите", казва Даниела Алтимари, журналистка и синдикалист в изданието Hartford Courant в Кънектикът. Редакцията на изданието беше официално закрита от Tribune Publishing в началото на декември.

Според Виктор Пикард, преподавател по икономика на медиите в Пенсилванския университет, някои пресгрупи се възползват от пандемията, за да намалят разходите си.

Гиганти като New York Times, Washington Post и Wallstreet Journal ще запазят редакциите си. Те успяха да развият своя икономически модел, за да компенсират намаляването на приходите от реклами и спадът в продажбата на хартиени издания, който е последица от настъплението на цифровите технологии.

"За вестниците, които не успяват да печелят от онлайн абонаменти, тоест за почти всички издания, освен трите национални всекидневници, не може да се направи много“, казва Виктор Пикард. Той допълва, че собствениците на такива издания ще продължават на намаляват разходите.

Според Марийке Роуланд формулата „без редакция“ може да стане доминиращ модел за американската преса. Тя си спомня със съжаление за редакциите, в които има нещо като алхимия, когато много репортери се намират в една стая. Редакцията вибрира и закриването й е невъобразима загуба за местната преса по-специално.

„Но все пак признавам, че е по-добре да се закриват площи, отколкото работни места“, споделя Роуланд, която работи за изданието Modesto Bee в Калифорния, собственост на групата McClatchy Company.

Списание Time обяви своята Личност на годината през 2020 г. са двама души

Не навсякъде обаче съкращенията на служители са избегнати. От януари насам Hartford Courant е изгубил почти една четвърт от персонала си, казва Емили Бридли, член на синдиката на журналистите. За нея моделът „без редакция“ е нетърпим.

Големите медийни групи освен това продължават и една друга тенденция в последните месеци - сливането на издания, намаляване на разпространението или периодичността и дори затварянето на печатници.

Появяват се и инвестиционни фондове, чиято цел е покупката и преструктурирането на изпадналите в затруднение медии, понякога с цената на радикални мерки.

Такива са Alden Global Capital, който контролира близо 100 издания и има интерес към покупката Tribune Publishing, както и Chatham Asset Management, който неотдавна придоби McClatchy след нейния фалит.

За местните издания остава изходът да бъдат купени от местни инвестиционни групи или да се превърнат в дружества с нестопанска цел под опеката на някоя фондация. Това обаче е възможно, ако настоящите собственици искат да осигурят бъдеще за дадено издание, а по-големите медийни групи не се интересуват от това, казва Дан Кенеди, преподавател в университета Нортийстърн.

Според Виктор Пикард в крайна сметка неизменно ще се стигне до държавни субсидии.

„Не мисля, че пазарът ще може да подкрепя финансово нивото на такава журналистика, от която има нужда едно демократично общество“, казва той.