Съединените американски щати се завърнаха в клуба на държавите, подписали Парижкото споразумение за климата. Решението влезе официално в сила 20 дни след встъпването в длъжност на новия президент на страната Джо Байдън, съобщава Ройтерс.

Самият Байдън още по време на предизборната си кампания пое ангажимент за активизиране на усилията в борбата с климатичните промени и съкращаването на въглеродните емисии.

От 2015 година насам, когато беше оформено Парижкото споразумение, то е подписано от над 200 държави. САЩ обаче бяха първата страна, която го напусна, тъй като според предишния президент Доналд Тръмп то представлява "лоша сделка за Америка".

Той поддържаше тезата, че разходите за съкращаване на вредните емисии ще са твърде високи и че в тях няма икономическа логика.

Официалният представител на САЩ по въпросите на климата Джон Кери ще участва в няколко виртуални срещи по случай връщането на страната в Парижкото споразумение. По-късно днес той ще разговаря с посланиците на Великобритания и Италия, с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и със специалния посланик на ООН по въпросите на климата Майкъл Блумбърг.

Джо Байдън си поставя за цел САЩ да постигнат т. нар. въглеродна неутралност до 2050 година. Според учените настоящите нива на парникови емисии трябва да бъдат намалени наполовина до 2030 година, ако човечеството иска да предотврати катастрофалните ефекти на глобалното затопляне.

Джон Кери, заедно с вътрешния съветник по климата Джина Макарти, работят върху серия от регулации и инициативи, които имат за цел да засилят използването на "зелена енергия" и да ограничат консумацията на изкопаеми горива.

Очаква се пакетът от мерки да бъде обявен официално преди Глобалния съвет по климата, който Байдън ще домакинства на 22 април тази година. Следващата среща на ООН, посветена на тази тема, пък е насрочена за ноември в Глазгоу, Шотландия.

Но въпреки ентусиазма на новата администрация в Белия дом, повечето експерти са на мнение, че прокарването на климатичните мерки няма да е лесно. Много от тях срещат съпротивата на американските законодатели, както и на петролните компании в страната.