Един от въпросите, които родителите най-често задават на психотерапевта Ейми Морин, е "кои са основните силни черти, на които да уча моите деца"?

Има няколко, но това, което наистина ще им помогне да бъдат най-добрата версия на себе си и да преодоляват най-тежките препятствия в живота, е психическата устойчивост, казва тя пред CNBC.

Психическата устойчивост изисква да обръщате внимание на три неща: начинът, по който мислите, чувствате и действате. Това да мислим мащабно, да се чувстваме добре и да действаме смело ни помага да развиваме умствените си мускули.

Разбира се, необходимо е да се упражняваме, да сме търпеливи и с постоянна подкрепа, за да стигнем до етап, в който ще правим тези неща естествено.

Морин казва обаче, че е виждала много млади хора, които постигат това с времето. Ето седем неща, които психически устойчивите деца винаги правят и как да помогнете на вашите да ги постигнат, ако все още не са:

1. Те контролират мислите и чувствата си

Ако вашето дете казва: “Моят приятел получи по-висок резултат на теста, заради което се чувствам зле,” то на практика дава на някой друг власт над неговите емоции.

Децата, които се контролира мислите и чувствата си обаче, не зависят от други хора, за да се чувстват добре. Те избират, например, да бъдат в добро настроение, дори и когато някой друг има лош ден или се опитва да изкара гнева си върху тях.

Създавайте окриляващи фрази: Работете с детето си, за да измислите фрази, които то може да си повтаря. Използвайте думи, които показват, че то контролира начина, по който мисли, по който се чувства и по който се държи, независимо от това какво правят хората около него.

Това ще помогне за заглушаването на негативните гласове в главата му, които се опитват да го убедят, че му липсва потенциал, за да успее. Най-ефективните фрази са кратки и лесни за запомняне:

  • “Всичко, което мога да направя, е да дам най-доброто от себе си.”
  • “Дръж се уверено.”
  • “Аз съм достатъчно добър.”
  • “Днес избирам да съм щастлив.”

    • 2. Те се приспособяват към промените

    Независимо дали става въпрос за преместване в ново училище или за това, че не могат да си играят с приятели по време на пандемията, промените са трудни. На вашето дете може да му липсва начина, по който са били нещата преди или да се притеснява, че случващото се може да влоши живота му.

    Психически устойчивите деца обаче разбират, че промяната може да им помогне да се превърнат в още по-силен човек, макар и отначало това да не изглежда така.

    Дай име на емоциите си: Промяната създава неловко усещане. Но ако просто дадете име на вашите чувства, това може да намали ефекта от тези емоции.

    За съжаление, повечето от нас не отделят достатъчно време за това да мислят как се чувстват. Всъщност, дори и като възрастни ние имаме склонност да влагаме повече енергия в това да се борим с емоциите си.

    И така, когато детето ви е изправено пред голяма промяна, накарайте го да говори подробно за това как се чувства. По-важното, помогнете му да открие правилните думи, за да го опише (например тъжен, щастлив, объркан, нервен, нетърпелив).

    Нещото, на което не учим достатъчно децата си днесСпоред МБА преподавател и бивш банкер на Уолстрийт

    3. Те знаят кога да казват „не“

    Всеки има затруднения с това да изкаже позицията си, да каже „не“ или да изразява чувствата си от време на време. В зависимост от ситуацията обаче, да избереш да не кажеш „да“ те прави по-силен.

    Децата често изпитат затруднения да казват „не“, защото се чувстват неловко и странно. Намирайки куража да го правят по-често, те обаче осъзнават, че с времето става все по-лесно. Това също така намалява стреса от това да се ангажират с неща, които не искат да правят.

    Опитайте теста с “отказването”: Когато детето ви е изправено пред решение да каже „да“ или „не“, попитайте го от какво ще трябва да се откаже, ако каже „да“. Например, ако каже „да“ на събиране с други деца у приятел, това може да означава, че трябва да се откаже от време, което може да прекара със своите братя и сестри.

    Попитайте го: “Готов ли си да се откажеш от това?” Ако детето реши, че не иска, тогава казва „не“. Ако реши, че няма нищо против, тогава казва „да“.

    Помагайте на детето да намира куража да казва „не“, като измисляте учтиви начини за отказ:

  • “Не, няма да мога.” (Не винаги трябва да предоставяте причина.)
  • “Много благодаря за поканата, но имам други планове.”
  • “Трябва да проверя и ще говорим отново.” (Използвайте това, ако имат нужда от известно време, за да си помислят.)
  • “Наистина не ми се прави това днес, но оценявам, че ме попита.”

    • 4. Те поемат отговорност за грешките си

    Децата често се изкушават да крият грешките си, защото не искат да имат неприятности. Може би детето е забравило да си напише домашното или пък случайно е счупило някакъв скъп предмет.

    Когато поемаш отговорност за грешките си, това помага за изграждането на характера. Децата, които са достатъчно смели, за да практикуват това, осъзнават къде са сбъркали и психически се подготвят да признаят напълно какво са направили.

    Те също така се извиняват и намират начини да избягват да правят същите грешки отново.

    Създавайте условия за успехи: Ако детето ви е неорганизирано, вероятно има проблеми с това да запомни всичките си задачи. Ако пък стаят му е пълна с всякакви лакомства, може да не успява да устои на това да яде прекалено много сладки неща.

    Когато детето ви направи грешка, напомнете му, че може да промени условията около себе си, така че да това да предотврати допускането на същата грешка втори път.

    Например, могат да си записват задачите, веднага щом ги получат, или пък да премахнат нездравословните храни, така че да не са толкова лесно достъпни.

    5. Те празнуват успехите на другите

    Нормално е децата да изпитват завист, когато приятелите им получават нова играчка, например, или когато другият отбор спечели някаква игра.

    Ако обаче изпитват негативни чувства към други хора, това вреди само на тях, а не на другата страна. Насърчавайте вашите деца да се радват за другите, когато са се справили добре.

    Психически устойчивите деца подкрепят хората около тях и се концентрират върху това да дадат най-доброто от себе си, без да се притесняват от това какво правят останалите.

    Дръж се като човека, който искаш да бъдеш: Накарайте детето си да направи списък с човешки черти, на които се възхищава. Може би то иска да бъдат по-уверено, като сестра си, или по-голям оптимист, като учителя си. Насърчавайте го да се държи така сякаш вече притежава тези черти.

    Това не означава, че трябва да бъде някой, който не е, а просто да даде най-доброто от себе си. Когато се чувстваме в собствената си кожа, тогава е по-лесно да празнуваме успехите на другите.

    6. Те се провалят ... и опитват отново

    Провалът боли — той може да е унизителен, разочароващ и объркващ. Най-успелите хора обаче постигат целите си, като се проваляли по целия път до осъществяването им.

    Децата, които се справят добре на по-късен етап в живота, концентрират вниманието си върху това какво се е объркало и как могат да поправят нещата. Те имат психическа нагласа за израстване, която им помага да превръщат провалите в опит, от който си вземат положителни поуки.

    Не забравя успелите хора, които са се проваляли: Експерти установяват, че децата се справят по-добре, когато научават, че много истории за успели хора започват с провал.

    Следващият път, когато детето ви е унило заради това, че се е претърпяло неуспех в нещо, го образовайте за хора, които са допускали сходни грешки, като Томас Едисън например. Едисън помага за създаването на електрическата крушка, както и много други неща. Той обаче има и над 1 000 изобретения, които са неуспешни.

    Това ще даде на детето ви увереност и то ще знае, че една слаба оценка, например, не означава, че то не се справя по даден предмет.

    7. Те не се отказват

    Когато постигането на някаква цел ви отнема прекалено много време, или когато не ви се полагат огромни усилия, за да успеете, мозъкът ви може да се опита да ви убеди да се откажете.

    Психически устойчивите деца, които не се отказват, ще продължат да се трудят усилено, дори и когато нямат желание. Често те, в крайна сметка, успяват и откриват, че са по-силни, отколкото са смятали първоначално.

    Напишете писмо: Накарайте детето си да напише писмо до себе си, което е изпълнено с мили и окуражителни думи.

    Това може да бъде дълга бележка или кратка и простичка, в която се казва: “Знам, че е трудно, но можеш да се справиш, защото си постигал трудни цели и преди и можеш да го направиш отново.”

    Всеки път, когато детето е изкушено да се откаже, му кажете да се върне към онова писмо. Това ще го мотивира да продължи напред и да не се отказва.