Основателят на Amazon Джеф Безос е достатъчно богат, за да си позволи пътешествие в космоса.

Същото се отнася и за изпълнителния директор на Tesla Илън Мъск. За съжаление, обаче, финансовото положение на огромното мнозинство от човечеството далеч не е толкова цветущо, пише Bloomberg.

Състоянието на най-богатите 500 души на планетата се оценява на 8.4 трилиона долара, като само за последната година и половина - от началото на пандемията от COVID-19, е нараснало с 40%.

Технологичните компании, които са най-големите печеливши, създават голяма част от новото богатство на милиардерите, но плащат скромни данъци, а собствениците им използват "вратичките" в нормативната уредба, за да предават активите на своите наследници с почти нулево облагане.

Една влиятелна група от политици обаче даде заявка, че има намерение да сложи край на тези привилегии, пише изданието. Лидерите на страните от Г-7 се споразумяха да предприемат мерки, които да спрат "изтичането" на средства в ръцете на най-богатите и да сложат край на възможността за заобикаляне на данъчното облагане.

Засега промените са проект, който е само "на хартия" и все още не са получили одобрението на широката международна общност, в това число и на Китай. Но позицията на Г-7 представлява исторически поврат в отношението към мултинационалните корпорации, които десетилетия наред се радваха на облекчени данъчни регулации.

"За най-богатите хора на планетата и за корпорациите е лесно да избягват данъчното облагане. На срещата на Г-7 обаче стана ясно, че политиците са готови да си върнат контрола върху тази сфера. Това става в ключов момент, когато правителствата имат нужда от повече средства и повече данъчни приходи, за да засилят стимулите и държавните инвестиции", коментира пред Bloomberg Филип Мартин, бивш съветник на френския президент Еманюел Макрон.

Споразумението е от полза и за американския президент Джо Байдън, който иска да реформира данъчната система и да повиши ставката, която плащат корпорациите и най-богатите хора.

В много държави по света тенденцията е същата - правителствата увеличават данъчната тежест върху капиталовите печалби, наследствата и личните богатства. Основната причина за това са разширяващите се бюджетни дефицити в резултат на извънредните разходи, извършени по време на пандемията от COVID-19.

Американският финансов министър Джанет Йелън призова своите колеги от водещите икономики да изработят единна позиция по отношение на данъчната реформа преди срещата на Г-20 следващия месец.

Г-7 с ангажимент за световен корпоративен данък от най-малко 15%След години на дискусии, финансовите министри от Г-7 постигнаха историческо споразумение да реформират световната данъчна система, за да я направят подходяща за глобалната дигитална ера

Междувременно, част от технологичните лидери подкрепят идеята за глобални данъчни регулации, тъй като смятат, че те биха били по-ефективни от това всяка държава по отделно да търси начини за попълване на бюджетните си "дупки". Поддръжниците на увеличаването на корпоративния данък смятат, че това е необходима стъпка, която има за цел да ограничи разрастващия се политически популизъм.

Има обаче и икономисти, които не подрепят идеята за затягането на данъчния режим. Сред тях е и Дъглас Холц-Икин, бивш съветник на американския президент Джордж Буш Младши, според когото всяко повишаване на данъците върху бизнеса води до спад в производителността и ограничаване на икономическия растеж.

Тези аргументи обаче постепенно губят тежестта си на фона на данните за огромните суми, които технологичните корпорации "спестяват" от данъците си. По данни на изследователския институт Fair Tax Mark - Facebook, Apple, Amazon, Netflix, Google и Microsoft са намалили дължимите си данъци съвкупно с над 100 милиарда щатски долара в периода от 2010 г. до 2019 г., използвайки преимуществата на т. нар. "данъчни убежища", като Бермуда, Ирландия, Люксембург и Нидерландия.

В личен план милиардерите също успяват да "спестят" доста голяма част от парите, които би трябвало да дължат на държавната хазна. Джеф Безос, например, забогатя със 77 милиарда долара през 2020 г. заради ръста на цената на акциите на Amazon. Капиталовата печалба обаче се облага само при продажба на ценните книжа и то при ставка, която е по-ниска от средния данък върху доходите на повечето от служителите на компанията.

За това Байдън предлага данъкът върху наследствата и върху доходите на най-богатите да бъде увеличен. Неговата администрация търси международна подкрепа и за друга идея - минимален глобален корпоративен данък в размер на 15% за най-големите мултинационални компании. Според неговите експерти това би ограничило "преместването" на активи към данъчните убежища.

Американският президент настоява и за увеличаване на корпоративния данък в Съединените щати до 28%.

Реализирането на неговите планове по отношение на глобалната данъчна система обаче се нуждаят от одобрението на останалите държави. Следващата важна стъпка ще бъде евентуалното постигане на споразумение по време на срещата на финансовите министри от Г-20 през юли.

Водещите 20 икономики в света генерират близо 90% от глобалния брутен вътрешен продукт.