Защо имотният бум във Великобритания застрашава износа на страната?
Бумът на имотния пазар във Великобритания може да постави под заплаха икономическото възстановяване на страната след кризата, предизвикана от COVID-19, пише Ройтерс.
Данъчните облекчения при покупката на жилище, въведени като антикризисна мярка по време на пандемията, доведоха до най-силното поскъпване на имотите от 2004 г. насам - с 13.4% на годишна база през юни. Принудени да прекарват повече време вкъщи, англичаните масово се възползваха от ситуацията и много от тях взеха решение да се сдобият с по-големи и удобни домове.
Имотният пазар традиционно се смята за един от стълбовете на личното богатство на Острова. От 1980 г. до момента цените на жилищата там са поскъпнали най-силно, в сравнение с останалите развити икономики, по данни на Bank of England.
През последните 50 години обаче се наблюдава една устойчива и любопитна тенденция - цените на имотите са в обратна корелация с приноса на външната търговия за икономическия растеж на Великобритания, показват изчисленията на Ройтерс.
От една страна, високите цени на жилищата допринасят за ръста на потребителското доверие, който, от своя страна, стимулира разходите на домакинствата. В резултат на това нараства търсенето на вносни стоки, а външнотърговското салдо се влошава.
Така Великобритания става още по-зависима от чуждестранните инвеститори за поддържането на своя платежен баланс.
Има обаче и друг фактор, който обвързва цените на имотите с експортните приходи и той е насочен към индустрията. Според икономиста на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Балаш Егерт ефектът наподобява т. нар. "Холандска болест" - нарастването на влиянието на оределен сектор води до отслабване на останалите и до цялостен икономически спад.
Терминът е въведен от The Economist през 1977 г. с цел да опише спада в производствения сектор в Нидерландия след откриването на голямото газово находище в Грьонинген през 1959 г. Макар и да се свързва най-често с откриване на залежи от природни ресурси, явлението може да се отнася и за други икономически сектори, включително и за имотния пазар.
"При наличието на бум на имотния пазар, останалите сектори може да пострадат. Примерите от 90-те години на миналия век и началото на настоящия показват, че когато инвестициите се наливат основно в строителството и имотния пазар, промишлеността изпитва проблеми", казва още Егерт.
Той изследва тази зависимост в различни държави, сред които са Великобритания, САЩ, Франция, Канада и Австралия, и стига до извода, че силното поскъпване на имотите почти винаги е съпроводено с влошаване на външнотърговското салдо.
Една от основните причини за това е фактът, че високите цени на имотите увеличават ретабилността на строителния сектор, който започва да "изсмуква" капитали и човешки ресурси от промишлеността, която по принцип носи по-висока добавена стойност за икономиката.
За да запазят своите кадри, промишлените предприятия са принудени да плащат по-високи заплати, които обаче не са подплатени със съответния ръст в производителността. В крайна сметка, това намалява тяхната конкурентоспособност.
Имотният бум обикновено привлича и повече чуждестранни инвеститори, което увеличава цената на местната валута и прави износа по-скъп за външните купувачи.
Дали Великобритания е на път да се зарази от "холандската болест" зависи най-вече от развитието на имотния пазар след пандемията от COVID-19. Потоците от "евтини пари", които идват от щедрите държавни стимули, се изляха на имотните пазари не само на Острова, а и в останалите развити икономики, което означава, че в сравнителен план британската промишленост няма да пострада толкова силно, или поне не повече от тази в другите страни.
Засега прогнозите на експертите, цитирани от Ройтерс, са за драстично забавяне на поскъпването на имотите през 2022 г. Статистиката обаче показва, че през последните 20 години тези прогнози почти винаги са подценявали ръста на пазара. От 1999 година насам той е бил по-висок от очакваното в две трети от случаите.
Управляващите в Лондон отдавна се опитват да "ребалансират" икономиката, така че експортът да се превърне в неин основен двигател. Една от основните задачи на премиера Борис Джонсън беше да сключи серия от търговски споразумения с различни държави по света след брекзит, именно за да постигне напредък в тази област.
Но с излизането от кризата, предизвикана от COVID-19, изкушението да се отпуснат нови стимули за жилищния пазар също се увеличава. Повечето икономисти обаче са на мнение, че финансовият министър Риши Сунак би трябвало да се въздържа от подобни стъпки.
Засега той се справя с тази задача и дори предприе мерки за насърчаване на инвестициите в промишлеността с осигуряването на данъчни облекчения, които дават възможност на бизнеса да намали задълженията си към хазната с 25 пенса за всеки инвестиран паунд в периода до малт 2023 г.