Морето край нашите брегове неслучайно се нарича Негостоприемно. Разрази ли се буря, тя е страховитата и унищожава кораби и моряшки животи.

Потънали кораби от Античността, през Средновековието до най-новото време са намерили своя пристан на дъното му.

Преди три години една от най-мащабните експедиции по морска археология засне и проучи кораби от различни епохи, които заради липсата на кислород във водата изглеждат напълно съхранени. Сред тях обаче не е легендарният "Принц".

Корабът, който е издирван повече от столетие, потънал на 14 ноември 1854 г. край Балаклава на Кримския полуостров. Къде се намират сега останките му? Това все още никой не успял да открие и докаже с абсолютна сигурност.

А защо е толкова издирван? Причината е в трийсетте бурета със златни гвинеи, предназначени за заплати на войниците от Съюза между Турция, Британската Империя, Сардинското кралство Франция и Графство Насу срещу Русия по време на Кримската война.

"Като се преизчисли стойността на монетите през годините и се съпостави със сегашните курсове, се получава колосална сума. Крайната дума биха имали финансовите експерти, но стойността наистина е сериозна, особено за родните мащаби" коментира още преди години покойният проф. Божидар Димитров, цитиран от вестник Стандарт. Експертите обаче са по-точни - стойността на златото е над 2 милиарда долара.

Дали съкровището се намира някъде на морското дъно, дали гвинеите и сребърните монети не са разтоварени още в Истанбул, преди корабът да влезе в Черно море или пък са го открили болшевиките, но са го скрили със сложни маньоври? Все още няма категорични отговори.

А историята е следната. През 1854 г. във водите на Темза е пусната на вода фрегатата "Принц", който е модерен за времето си плавателен съд. Тялото му е от стомана със специален стандарт на качество, три мачти и парен витлов двигател, последното е голяма новост. Точно витлото обаче ще се окаже причина за драматичната съдба на кораба.

Остров Св. Анастасия: пиратски легенди, рибни изкушения и уникален музей Света Анастасия е разположен в Бургаския залив - най-големият на българското черноморско крайбрежие. Това е единственият обитаем остров в България

Пускането му на вода съвпада с Кримската война, когато английското правителство наема над 200 търговски съда от частни компании, които използва за превоза на войската и мунициите си до Крим. Един от тези кораби е "Принц". Той е натоварен с дрехи и провизии за войниците, които се сражават на полуострова.

Както става ясно по-късно, на борда са и парите за заплатите им. На 8 ноември 1854 г., пристигащ от Цариград, "Принц" хвърля котва край град Балаклава, днес квартал на Севастопол. Между другото, сега градът е със специален статут след анексирането на Крим. На 14 ноември 1854 г., пет дни след акостирането на "Принц", над полуострова се разразил ураган с невиждана до тогава сила.

Комендантът на малкото пристанище не разрешил на фрегатата да влезе в защитения залив с мотив, че няма свободни места. Тогава капитанът на "Принц" Гудъл решава да излезе на по-голяма дълбочина, за да не се разбие в скалите на брега. Пускат дълбоководна котва, като се разчита на силната корабна машина. Бурята обаче не само не стихва, но и се засилва.

Единственият вариант за спасение е да се отрежат и трите мачти и да се действа само с парния двигател. За нещастие такелажът (въжетата) на бизан-мачтата (най-задната трета мачта) попада на гребния винт и се навива, като накрая витлото и машината спират. Единственият път на "Принц" е към скалистия бряг, а капитан Гудъл казва на екипажа, че съдбата на всеки е в собствените му ръце, тъй като гибелта на кораба е въпрос на минути.

Към 10 часа сутринта той се разбива в скалите. През тази сутрин потъват и няколко други американски и британски кораби. В крайбрежните скали намират гибелта си 34 кораба и над 500 моряци. От целия екипаж на "Принц" се спасяват само 6 матроси и един курсант. Краят на фрегатата обаче е началото на легендите, свързани с него и най-вече на мистерията около златото.

Вероятно и по това време корабът става "Черният принц". От една страна той е боядисан в гарваново черно, от друга - войниците са останали без парите за пролятата кръв, от трета - Черното море си го е взело.Почти веднага след края на Кримската война започват и опитите да се открие кораба, естествено заради съкровището.

Първи французите се опитват да открият "Черният Принц" през 1875 г. Тогава е създаден водолазният скафандър и във Франция е учредено голямо акционерно сдружение с голям капитал. Френски водолази обхождат дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Намерени са повече от 10 потънали кораба, но "Черния принц" не е сред тях.

През 1889 г. и норвежците опитват, но безуспешно. След това са италианците. Изобретателят на дълбоководния скафандър Джузепе Растучи възглавява експедиция през 1901 г. Използват свой дизайн на дълбоководен апарат, който позволява работна дълбочина от 70 метра. След няколко седмици търсене намират железен корпус на голям кораб. И до сега не се знае кой е този кораб. Златото обаче го няма.

През март 1923 г. флотският инженер В. С. Языков успял да предизвика интереса на болшевишкото правителство към потъналото съкровище и то създало ЭПРОН - експедиция за подводни роботи със специално предназначение. Проучването на залива продължава цяла година. В търсенето се включва и японската фирма "Shinkai Kognossio Limited", която сключва сделка със съветското правителство, ако намери златото, да делят 60 на 40.

Единствените находки са златен английски суверен и още четири златни монети - английска, френска и две турски. Японците стигат до убеждение, че англичаните, останали в Балаклава 8 месеца след урагана, са вдигнали бъчвите със злато още преди края на Кримската война. През октомври 1996 г. океанологът Траян Траянов публикува хипотезата си, че "Черния принц" може да е бил подхванат от Кримското течение и след това от основното черноморско южно течение, товарът може да е осигурил нужната подемна сила, така че, пробит и неуправляем, да е стигнал до нашите брегове.

Неговото предположение не е лишено от основания, още повече че през 2010 г. екип от Департамента по подводна археология и на водолазния център "Аквамарин" в Украйна извади от дъното на Севастополския залив част от четирилопатен чугунен гребен винт.

Така хипотезите са няколко - англичаните са извадили буретата още преди края на войната, златото е било разтоварено още в Истанбул, а най-конспиративната е, че болшевиките са намерили съкровището, а после са се съгласили японци да го търсят, за да прикрият следите. Има и друга теория - че златото е скрито някъде между Цариград и Балаклава, тоест по нашите брегове.

Не е ясно и къде са останките на кораба. Възможно е да се намират край Каварна, до нос Емине или край Синеморец заради течението в Черно море, което се върти обратно на часовниковата стрелка. И така мистерията остава, а легендите продължават да разказват за съдбата на "Черния принц" и да подклаждат мечтите на търсачите на съкровища.