Ако има едно нещо, с което технологичните компании, търговците на дребно, създателите на съдържание и инвеститорите са съгласни, то е, че от метавселенета могат да се спечелят много пари.

Докато шефовете на компании се опитват да изпреварят конкурентите си, за да заемат позиции във все още развиващото се дигитално пространство, някои психолози и експерти по психическо здраве казват, че надпреварата за печалби отнема вниманието от един съществено важен въпрос – ще бъде ли метавселената безопасно място, най-вече за децата и тийнейджърите?

Отговорът не е окуражаващ. Проучвания разкриват множество негативни ефекти на социалните медии върху психиката на децата и подрастващите - от тормоз до проблеми със самочувствието и външния вид.

Същите тези капани може да бъдат също толкова разпространени, ако не и повече, в широко отворената метавселена, с поредицата й от огромни виртуални светове, които са предназначени както за работа, така и за забавления.

Ако обаче технологичните компании вземат предвид тези притеснения от самото начало и вграждат решения в техните продукти за метавселената, това всъщност може да е от ползва за психическото здраве на децата, казват някои експерти пред CNBC.

“Всичките тези нови инструменти и всичките тези нови възможности могат да бъдат използвани за добри или за лоши неща,” казва Мич Принстайн, клиничен психолог.

По-лошо от социалните медии

Днешните платформи на социални медии вече са опасни за някои деца и тийнейджъри. Нивото на потапяне във виртуалната реалност може да задълбочи още повече тези проблеми, смята психологът Албърт Рицо.

“Има една сила в това да бъдеш потопен в свят, който е различен от това да наблюдаваш и да общуваш,” казва Рицо. “След като наистина се въплътим в това пространство, въпреки че не можем да бъдем докосвани физически, ние можем да бъдем изложени на неща, които придобиват толкова реални измерения, че могат да атакуват психиката ни.”

Използването на 3D дигитални аватари в метавселената също е проблем. Да имаш възможността да модифицираш това как изглеждаш, за да представиш версия, която се различава от реалния живот, може да бъде “доста опасно за подрастващите, по-конкретно,” казва Принстайн.

“В юношеска възраст вие сте това, което другите мислят за вас,” допълва той. “А идеята човек да може да измисля своя самоличност и да получава много различна обратна връзка може наистина да навреди на представата на един тийнейджър относно неговата или нейната идентичност.”

Той се притеснява, че технологичните компании насочват техните платформи за социални медии и метавселена към тази поддаваща се на внушения възрастова група във важен период от умственото и емоционалното развитие на представителите й, което може да има потенциално ужасни последици.

Инвеститори плащат милиони долари за виртуална земя в метавселенатаЦените на парцелите земя в метавселената са скочили с 500% през последните няколко месеца, откакто Facebook обяви, че се фокусира сериозно върху виртуалната реалност и дори смени името си на Meta Platforms

“Това просто задълбочава проблемите, които вече започнахме да виждаме с ефектите от социалните медии,” казва той. “Това създава още повече самота и много повече притеснения относно външния вид и излагането на опасно съдържание, което е свързано със самоубийствени мисли.”

Някои проблеми вече са налице

През декември Meta пусна социалната платформа за виртуална реалност Horizon Worlds. Миналия март Microsoft представи облачна услуга за витуални 3D бизнес срещи. Други компании, като Roblox и Epic Games, завземат позиции в метавселената чрез популярни онлайн игри.

При компанията за игри VRChat вече има доказателства за опасности за младите потребители. През декември проучване на Center for Countering Digital Hate (CCDH) установи, че непълнолетни потребители са били изложени на сексуално съдържание, расистки и обиден език и тормоз в платформата на VRChat, която обикновено се достъпва чрез комплектите за виртуална реалност на Meta Oculus.

Meta и Oculus имат политика, която забранява този тип негативно поведение в техните VR платформи. Пред CNBC говорител на Meta e заявил, че компанията се опитва да изгради метавселената “отговорно,” както и че в платформата на Oculus има инструменти за докладване на тормоз и блокиране на други потребители. От VRChat не са реагирали веднага на молбата за коментар от страна на CNBC.

Това е част от проблема, смята главният изпълнителен директор CCDH Имран Ахмед. „Колкото и добронамерени да са, политиките за безопасност е трудно да бъдат следени и прилагани във виртуалните пространства.

“Виртуалната реалност има нужда от много безопасност вградена още от самото начало, защото не можете да претърсвате метавселената за език на омразата или за сексуален тормоз,” казва той. “Не можете. Това се случва за секунда и не можете да направите нищо.”

Прогнозата на Ахмед е, че родителите ще трябва да бъдат предпазливи относно достъпа на децата им до метавселената. “Мисля, че родителите ще си задават въпроса: Чувствам ли се в безопасност, ако знам, че Марк Закърбърг е човекът, който контролира това кой влияе на децата ми, кой може да има възможност да ги тормози или дали те са в безопасност в метавселената?” казва той.

Компаниите са стимулирани от възможността за печалби

Ироничното е, че виртуалната реалност и метавселената носят едно голямо обещание да подобрят психическото здраве на потребителите. Проучването на Рицо, например, показва потенциала за използването на лечение с виртуална реалност за насърчаване на емпатия у пациентите и помагането с проблеми, като психологическа травма и посттравматично стресово разстройство.

Рицо и Принстайн обаче споделят мнението, че зависи от технологичните компании да поставят като свой приоритет безопасността на своите потребители пред собствения си стимул за печалба.

Според Ахмед технологичните компании може да използват инструменти, за да гарантират сигурността на младите потребители, в това число инструменти за строго удостоверяване на възрастта, за да се предотврати вероятността сексуални хищници да се представят за по-млади потребители.

Може също така да се използват множество модератори на съдържание и “бърза реакция”, когато потребители информират за нарушения или неуместно поведение. “Няма причина да няма присъствие на модератори на места, на които присъстват деца или виртуални придружители,” казва той. “Разбира се, това ще изисква пари.”

Вероятно също така е прекалено да се молят родителите, повечето от които имат “относително малък личен опит с тези платформи”, да следят на какво са изложени децата им в метавселената, допълва Принстайн.

Неговото решение е да се намерят начини “тези компании да бъдат стимулирани да използват тези брилянтни инструменти, за да подобрят обществото”. “В момента те са стимулирани да трупат печалби.”