През 2021 г. средните разходи за труд в държавите от Европейския съюз се оценяват на 29.1 евро на час, като са се повишили с 1.7% на годишна база.

В еврозоната стойността на този показател е 32.8 евро, като се повишава с 1.2% спрямо 2020 г., показват данните на Евростат.

Средните почасови разходи за труд показват значителни различия между държавите от ЕС, като най-ниските стойности са регистрирани в България (7 евро) и Румъния (8.5 евро), а най-високите - в Дания (46.9 евро), Люксембург (43 евро) и Белгия (41.6 евро).

Разликата между България и Дания е 6.7 пъти.

Почасовите разходи за труд в промишлеността възлизат на 29.1 евро в ЕС и 35.1 евро в еврозоната. В строителството те са съответно 26 и 29.3 евро, в сектора на услугите - 28.8 и 31.6 евро.

Двата основни компонента на разходите за труд са заплатите и осигуровките. Делът на разходите извън заплатите в общите разходи за труд за цялата икономика е 24.6% в ЕС и 25.1% в еврозоната.

Най-нисък дял на разходите, различни от заплатите, са регистрирани в Литва (3.7%), Румъния (4.9%) и Ирландия (8.7%), а най-висок - в Швеция (32%), Франция (31.9%) и Италия (28.3%).

В рамките на еврозоната почасовите разходи за труд се увеличават във всички държави-членки с изключение на Италия (-1.6%) и Испания (-0.3%). Най-голямо ръст се наблюдава в Литва (12.5%), Естония (6.5%), Кипър (6.2%), Словения (6.2%) и Латвия (6.1%).

В страните извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, се увеличават през 2021 г. във всички страни, като най-голямо увеличение е регистрирано в България (9.1%), Полша (8.2%) и Унгария (7.3%). Най-слабо е повишението в Швеция и Хърватия (с по 3% всяка).

Жените в ЕС получават средно с 13% по-ниско заплащане от мъжетеПрез 2020 г. брутните почасови заплати на жените са били средно с 13% под тези на мъжете в Европейския съюз

През 2021 г. повечето държави от ЕС удължиха сроковете на схемите за подпомагане, въведени през 2020 г. във връзка с облекчаването на ефектите от пандемията от COVID-19. Те се състоят главно от краткосрочни договорености за работа и временни съкращения, изцяло или частично компенсирани от правителствата.

Тези схеми обикновено се записват като субсидии или данъчни облекчения с отрицателен знак в компонента на разходите за труд, който не включва заплатите, обясняват от Евростат.