Европейската централна банка прекрати дългогодишната схема за финансови стимули и даде сигнал, че през юли ще осъществи първото увеличение на лихвените проценти в еврозоната от 2011 г. насам, ако инфлацията не забави темповете си.

Ръстът на потребителските цени във валутния съюз достигна 8.1% и все още е във възходяща тенденция. ЕЦБ се опасява, че инфлацията може да се превърне в трудно разбиваема спирала, предвещавайки нова ера на все по-високи цени.

Централната банка заяви, че ще прекрати покупките на облигации на 1 юли, след което ще повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта по-късно същия месец. Той ще се увеличи отново през септември, като стъпката може да е още по-голяма - увеличение с 50 базисни точки, което би било най-голямото еднократно увеличение от юни 2000 г. насам.

„Ще се погрижим инфлацията да се върне към нашата цел от 2% в средносрочен план. Това не е просто стъпка, това е пътуване“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Бързото нарастване на инфлацията първоначално беше предизвикано от цените на енергията и храните, след облекчаването на ограниченията, свързани с COVID-19, но инвазията на Русия в Украйна ускори тези тенденции.

Размерът на повишаването на лихвените проценти за ограничаване на ръста на цените беше интензивно обсъждан от политиците на ЕЦБ, като главният икономист на институцията Филип Лейн предпочете движения от 25 базисни пункта през юли и септември, но други твърдят, че трябва да бъдат взета предвид и опцията за увеличение от 50 базисни пункта.

Асен Ягодин: От 1997 г. сме готови за приемането на евротоБанкерът коментира и все по-голямото внимание, което централните банки отделят на блокчейн технологиите


ЕЦБ отново повиши прогнозите си за инфлацията, като сега очаква тя да достигне 6.8% тази година спрямо предишната прогноза за 5.1%. През 2023 г. инфлацията ще е 3.5%, а през 2024 г. - 2.1%, което показва четири поредни години на надвишаване на инфлационната цел на централната банка.

Първото покачване на лихвите от страна на ЕЦБ все още я поставя в позиция на "догонваща" спрямо Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка, които вече агресивно увеличиха лихвите и обещават още по-активни действия.

За разлика от Фед, ЕЦБ няма планове да намалява баланса си, като политиците потвърждават ангажимента си да продължат да реинвестират парични средства с падеж от 5 трилиона евро публичен и частен дълг, който ЕЦБ държи.

И докато началния момент на затягането на политиката вече е определен, крайната точка остава несигурна. Лагард заяви, че лихвените проценти трябва да се движат към неутралната точка, в която ЕЦБ нито симулира, нито задържа растежа. Но това ниво не е ясно дефинирано и инвеститорите все още гадаят колко далеч иска да стигне институцията.