Хората се опитват да овладеят изкуството да разпознават лъжата в продължение на хилядолетия и се провалят ужасно.

Всъщност полиграфските изследвания, известни още като детектор на лъжата, не са надеждни. Има хора, на които са им необходими само 15 минути, за да заблудят полиграфа.

От Националната академия на науките на САЩ дори твърдят, че “федералното правителство не трябва да разчита на полиграфски изследвания на бъдещи или настоящи служители, или да идентифицира шпиони или други рискове за националната сигурност, защото резултатите от изследванията са прекалено неточни”.

И така, има ли някакъв начин за засичане на лъжи въз основа на истинската наука? Всъщност, да и той включва разбирането на психологията зад това как мислят лъжците, пише американският автор и лектор Ерик Бейкър в CNBC.

Как да разберем, когато някой лъже и да извлечем истината от него

През 2009 г. е сформирана група за разработване на най-добрите практики за засичане на лъжи на име High-Value Detainee Interrogation Group (HIG). До 2016 г. тя е похарчила над 15 млн. долара за над 100 изследователски проекта с водещи психолози.

Какво правят хората, които са невероятно добри в разпознаването на лъжци?

1. Те се държат вежливо

Трябва да накарате един лъжец да ви харесва. Да се отпусне, да говори много и да направи грешка, която разкрива неговата или нейната измама.

Страхотен трик е да мислите за себе си, като за “приятелски настроен журналист”. Добрите журналисти се подготвят добре преди да напишат статия. Колкото повече информация включите в разговора, толкова по-добре калибриран ще е вътрешния ви детектор на лъжата.

Тук идва и “приятелската” част. В доклада на HIG се посочва, че “лошото ченге” не е ефективно, за разлика от “доброто ченге”. Всички искат към тях да се отнасят с уважение. А когато се отнасяте с уважение към един човек, той или тя е по-склонен да говори.

2. Те не разчитат прекалено много на езика на тялото

Сигналите на езика на тялото рядко са предсказващи, според Алдерт Вридж преподавател по психология и водещ експерт по засичането на лъжата.

Често срещан мит е, че “Лъжците няма да ви гледат в очите”. Анализ на проучването на HIG показва, че “извръщането на погледа никога не е било надежден индикатор”.

Най-големите лъжи, които са ви казвали като детеИ в които все още вярвате

Ако това не е достатъчно, за да разсее този мит, има проучване от 1978 г. на междуличностното поведение на психопати, които се намират зад решетките. Няма да познаете. Те гледат хората в очите по-често от тези, които не са психопати.

3. Те задават неочаквани въпроси

Попитайте човек в бар, който изглежда малолетен, на колко години е и ще чуете уверен отговор “На 21”. Ако обаче попитате “Каква е рождената ви дата?“. Това е прекалено лесен въпрос за някой, който казва истината, но лъжецът вероятно ще трябва да направи пауза, за да сметне.

В доклада на HIG се цитира проучване, което показва, че стандартните методи за охрана на летищата обикновено хващат по-малко от 5% от лъжещите пасажери. Когато се използват неочаквани въпроси обаче този дял скача до 66%.

Затова започнете с неочаквани въпроси. Това е назаплашителен подход и ви дава информация, но по-важното е, че ви осигурява една базова линия. След това подхвърлете въпрос, който е лесен за отговор, ако човекът не лъже, но за който лъжец не би бил готов.

Преценете реакцията. Отговорът спокоен и бърз ли е, или забавянето преди отговора внезапно се е увеличило?

Питайте и за подробности, които могат да бъдат потвърдени. “Ако се обадите на шефа си, той може да потвърди, че вчера сте били на срещата?” Тези, които казват истината, ще могат бързо и лесно да отговорят на това. Лъжците няма да са толкова охотни.

Друг пример: “Какво носеше Емили на срещата?” Отново, лесен въпрос за честните хора, но кошмар за лъжците. Това е нещо, което може да бъде потвърдено и те го знаят.

4. Те използват стратегически доказателства

Написали сте си предварително домашното, нали? Добре. Изградете връзка. Накарайте човека да говори. Позволете му да каже нещо, което противоречи на информацията, която вие сте изровили.

Попитайте за пояснения, така че да потвърдят отново: “Извинявайте, объркан съм. Казвате, че сте били с Гари вчера, но Гари не е във Франция през цялата седмица.” Задайте си вълшебните въпроси: Изглежда ли сякаш човекът срещу вас мисли усърдно? Набързо скалъпеният му отговор противоречи ли на нещо друго, с което той или тя продължава да копае гроба си?

Проучване на шведската полиция от 2006 г. показва, че те обикновено засичат лъжите в 56.1% от времето. Тези служители с обучение по “стратегическо ползване на доказателства” постигат резултат от 85.4%.

Би трябвало да се стремите постепенно да разкривате доказателства. Повтарящите се противоречия може да накарат човека срещу вас просто да си признае от срам. По-вероятно това ще разкрива все повече лъжата им.

5. Те не предизвикват човека отсреща прекалено рано

Ако започнете веднага да поставяте под въпрос това, което казва събеседникът ви или го обвините в лъжа, това не само може да го накара „да се затвори“, но и да започне да променя своята история.

Защо да му помагате да каже по-добра лъжа? Целта е да го накарате да разкаже всичко и да се натика сам в ъгъла.

Тук стои проблемът със справянето с „хлъзгави“ хора: Те получават добра обратна връзка, вие не. Ако лъжа и не ме разкрият, виждам, че това действа. Ако лъже и ме разкрият, виждам, че това не работи.

От друга страна, през по-голяма част от времето не получавате обратна връзка за това дали някой е бил честен с вас. Така че лъжците винаги се усъвършенстват. Вие не. А това им дава предимство. Не им помагайте да стават още по-добри.