Инфлацията в еврозоната достигна ново рекордно ниво през септември, подхранвана от растящите разходи за енергия, показват данните на Евростат.

Предварителните годишни данни за индекса на потребителските цени във валутния съюз показаха ръст от 10% през септември спрямо отчетените през август 9.1% през август. Те бяха по-високи и от консенсусната прогноза за икономистите от 9.7 на сто.

На месечна база инфлацията нараства с 1.2% спрямо 0.6% през август. Анализаторите очакваха увеличение от 0.9%.

Цените на енергията скочиха с 40.8% за година, повишавайки темповете си на растеж спрямо отчетените в предходния месец 38.6% и потвърждавайки въздействието, което прекъсването на доставките на руски газ оказва върху еврозоната. Разходите за храна, неенергийни промишлени стоки и услуги също се повишават, отчита още Евростат.

Потребителските цени в Германия скачат до двуцифрени нива за първи път от повече от 70 години насам, което накара някои икономисти да прогнозират, че най-голямата икономика в Европа може да се понижи с цели 7.9% през 2023 г.

Берлин отговори на инфлационния шок, като разкри план на стойност 200 милиарда евро за намаляване на цените на газа и електроенергията. Финансовият министър на страната Кристиан Линднер заяви, че Германия е въвлечена в „енергийна война“ с Русия.

Британското правителство обяви мащабни данъчни облекченияБританският паунд се срина до 37-годишно дъно след новината

Покачването на цените ускорява темповете си и в Италия, докато във Франция и Испания - съответно втората и четвъртата по големина икономики в Европа, инфлацията леко се понижава.

Според анализ на Oxford Economics, данните за инфлацията в еврозоната може да предизвикат още по-агресивни повишения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка. Има голяма вероятност институцията да повишиосновния лихвен процент с още 75 базисни пункта на следващото си заседание.

Тази седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард нарече ценовата стабилност „основната цел на централната банка“.

Тя добави, че нейната основна задача е да постигне връщане към така наречения „неутрален курс“, който нито стимулира, нито възпрепятства икономическия растеж. Служители на ЕЦБ прогнозираха, че този показател е между 1% и 2% в еврозоната.

Базираната във Франкфурт ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 125 базисни пункта на предишните си две срещи, което най-бързият темп на повишение до момента. Основната лихва по депозитите, която осигурява ефективния долен лимит за лихвените проценти на паричния пазар, сега възлиза на 0.75%, докато лихвеният процент за рефинансиране е 1.25%, а този по овърнайт заемите е 1.5%.