Нужно ли ни е цяло състояние (и как се измерва то), за да бъдем удовлетворени от живота?

На този въпрос се опитва да отговори в един от своите редовни коментари за Financial Times британският икономически журналист и писател Тимъти Харфорд.

„Когато бях студент, мой приятел си фантазираше как печели 100 паунда на ден. Звучеше като неразбираемо голяма сума пари; той просто не можеше да си представи колко трябва да харчиш, за да изчерпиш такова богатство“, разказва Харфорд.

Историята е отпреди почти 30 години – еквивалентната фантазия днес би била повече от 200 паунда на ден, уточнява той.

„Моят приятел, който живееше с родителите си, беше едновременно наивен и мъдър. Мечтаният от него доход е около два пъти над средната заплата в Обединеното кралство, няколко пъти над средната за света и около сто пъти повече от глобалната линия на бедност.“

От колко пари наистина се нуждаем?

Тимъти Харфорд цитира различните отговори, които икономистите дават през годините.

В есето си „Икономическите възможности за нашите внуци“ Джон Мейнард Кейнс твърди следното: ако доходите се увеличат осем пъти спрямо нивата от 30-те години на миналия век, икономическият проблем може да бъде решен - или поне да попадне в полезрението на решението.

Въпреки увеличението на доходите, решение не се вижда. По думите на Кейнс това може да се дължи на факта, че съществува ненаситно желание за задоволяване на нуждите. Това желание се дължи на друга човешка нужда или амбиция - да се чувстваме над хората от нашето обичайно обкръжение.

Дргуи изследователи търсят по-различна теория, но стигат до подобен извод. Преди десетилетие Даниел Канеман и Ангъс Дийтън, и двамата носители на Нобелова награда за икономика, откриват, че 75 хиляди долара годишно (равняващи се на повече от 100 хил. долара днес) са достатъчни за подобряване на всекидневните човешки преживявания. Парите над тази сума не са намалили времето, през което хората са се чувствали тревожни, стресирани или тъжни, откриват учените.

Има обаче и друга мярка за щастие: оценяват ли хората живота си като удовлетворяващ? Оказва се, че по този показател Дийтън и Канеман не откриват граница за ролята на парите: всякакъв допълнителен доход е свързан с по-високи нива на удовлетворение от живота.

Колко струва идеалният живот?

Тим Харфорд споделя и друг подход за търсене на връзка между парите и щастието, свързан със скорошни проучвания на учените Пол Бейн и Рената Бонджорно.

Вместо да питат директно участниците в него колко пари биха им били достатъчни, те ги карат да си представят своя абсолютно идеален живот.

След това ги питат колко пари ще са им необходими за постигане на този живот, ако дойде под формата на печалба от лотария.

Представите за идеални лотарийни награди варират от 10 хиляди долара (за онези, чийто абсолютно идеален живот включва подмяна на завеси и тапицерия) до 100 милиарда долара (за тези, в чийто абсолютно идеален живот се намесват драматургични събития като купуването на Twitter), коментира Тимъти Харфорд.

Оказва се обаче, че повечето хора в изследването не са предпочели голямата награда. Най-популярният избор е лотарийна печалба от 10 милиона долара - хиляда пъти повече от минимума и хиляда пъти по-малко от максимума.

“Защо? Вероятно никой не е имал представа как да отговори на въпроса на учените”, пише авторът на FT. “Другото е, че хората са наивни като моя приятел. Те не осъзнават, че след като си купят по-хубава къща и по-хубава кола, като изплатят дълговете си и си осигурят достатъчно добра пенсия – ще открият, че биха могли да използват още няколко милиона долара.“

Писателят Малкълм Гладуел има друга теория. Като гост в подкаста No Such Thing As A Fish, Гладуел твърди, че проблемът със 100-те милиарда долара е, че имаме неограничен избор. Простите решения като „да си взема за работа обяд от вкъщи или да си купя сандвич в почивката?“ стават невъзможно сложни: „да вечерям в Париж или Копенхаген, или просто да накарам личния си готвач да приготви нещо в частния ми самолет“.

Друг проблем, казва Гладуел, е, че внезапно всички житейски предизвикателства изчезват. Обичате да колекционирате марки или ключодържатели? Може да си купите колкото искате преди обяда в Копенхаген.

Истинският проблем е, че да си мултимилиардер би променило отношенията ти с всяко друго човешко същество, заключва Тим Харфорд

„Кейнс е знаел, че често искаме да почувстваме малко превъзходство спрямо нашите ближни, но когато превъзходството стане крайно, ставате мишена за похитители, терористи, измамници и златотърсачи от всякакъв вид. Малко от вашите връзки има вероятност да оцелеят. Можете ли наистина да се доверите на тези, които оцеляват?

Бейн и Бонджорно, изследователите, които откриват, че хората предпочитат да спечелят 10 млн. долара, отколкото 100 млрд., твърдят, че този резултат предполага, че хората нямат неограничени материални нужди. Може би.

Аз правя друго заключение. В предишните общества най-богатите хора са имали материални потребности, които не са могли да задоволят, но които ние можем: климатик, пътуване със самолет и антибиотици. Нашите потомци може да имат материални нужди, за които ние рядко дори се замисляме, защото (засега) са извън нашето разбиране: от телепортация до вечна младост.

Най-голямата надежда за устойчиво развитие не е, че ще спрем да желаем неща, които в момента не можем да имаме. А че повечето от нещата, които ценим, не са въпрос на пари. Моят приятел, с неговите фантазии да печели 100 паунда на ден, обичаше да пие бира и да слуша музика с всичките си приятели. Животът беше весел. За разлика от това животът със 100 милиарда долара вероятно е ужасно самотен.“

Последната книга на Тим Харфорд е How to Make the World Add Up