Производството на сините дънки, едно от най-популярните облекла на всички времена, оставя тежка следа върху природата – замърсяване и намаляване на водните и енергийните ресурси на Земята.

Голяма част от памука се отглежда в полусухи региони, изисква напояване и използване на пестициди. Екологичната смърт на Аралско море е пример и предупреждение.

Модната индустрия прави плахи стъпки към устойчивостта, но делът на органичният памук, използван в бизнеса, е едва 1%, посочва Джени Гонсалес, журналистка от Сао Пауло, в статия за Mongabay.

Вечно актуални и винаги модерни, сините дънки са сред най-носените дрехи на Земята, надхвърлящи времето, тенденциите и социалната класа. Популярността им е повсеместна, до такава степен, че легендарният дизайнер Ив Сен Лоран заяви: „Иска ми се да бях измислил аз сините дънки – ефективни, практични, спокойни и безгрижни. Те имат всичко, което искам да постигна в дрехите си - скромност, сексапил, простота."

За съжаление производството им нанася огромни поражения на планетата.

Един чифт памучни дънки изразходва между 10 000 и 20 000 литра вода по веригата на доставки. Добавете към това големи дози синтетични пестициди, торове, багрила и други химикали, които замърсяват почвите и водните басейни, оказвайки влияние върху дивата природа и хората, плюс големи енергийни разходи, които генерират огромни емисии на парникови газове.

снимка: PIXABAY

Тези екологични последици не се отразяват върху продажбите – всяка секунда в света се продават 70 дънкови облекла, според Музея на науката и индустрията. Това се равнява на над 2,2 милиарда артикула годишно.

Някои компании, иноватори в устойчивостта, правят опити да направят сините дънки „зелени“, прилагайки принципите на кръговата икономика. Но за „редизайн на дънките” те използват масло, синтетични влакна и конвенционален памук.

Катастрофата на Аралско море

Историята на всеки чифт дънки започва с памука. Всеки килограм суровина изисква между 8000 и 10 000 литра вода, а в някои региони на Индия това количество е над 22 000 литра.

Отглеждането на памук може да бъде устойчиво само в селскостопански райони, които получават обилни количества дъжд. Странно защо лъвският пай се пада на Централна и Южна Азия - район с несигурни валежи, което поставя под екстремен натиск потоци, езера, резервоари, влажни зони и водоносни хоризонти. Показателен е примерът с унищожаването на една голяма екосистема - Аралско море в Узбекистан, един от десетте най-големи глобални производители на памук.

Снимките на Земната обсерватория на НАСА показват изчезването на Аралско море от 2000 до 2013 г.

В средата на 50-те години на миналия век то е четвъртото по големина езеро в света, но след агресивното отклоняване на реките, които го захранват, за напояване на 1,47 млн. ха култивиран памук, то се свива до 10% от първоначалната си площ до 2012 г. Така морето, някога дом на 24 вида риби и заобиколено от оживени рибарски общности, днес е само 600 000 ха от 6,6 млн. ха през миналия век, а неговото сухо дъно е източник на соли и остатъци от канцерогенни пестициди, които причиняват рак на гърлото и респираторни заболявания.

„Това не е просто изменение на климата, това е катастфора, геноцид“, казва модният дизайнер и природозащитник Катрин Хамнет, коментирайки вредите от памучната индустрия в региона. „Модната индустрия е една от най-замърсяващите в света, причинявайки човешко нещастие, огромни разходи за живот и гигантско опустошение на околната среда”.

В Бразилия над 90% от памука се отглежда в щатите Мато Гросо и Баия - част от полусухия биом на саваната Cerrado, чиито екосистеми и култури могат да се сринат поради влошаване на сушата през следващите 30 години. Но въпреки прогнозата властите разрешават на някои фермери в Баия безплатно да ползват до 1,8 милиарда литра вода дневно, алармира Agência Pública.

Бразилската шивашка индустрия нехае. „Все още не сме изправени пред проблеми със хроничната суша, както в Тексас, САЩ”, посочи Нютон Коелю, бизнес директор на Santista JeansWear , един от най-големите производители на деним в страната.

Тази безгрижна гледна точка е в разрез с предупрежденията на изследователите, че засушаването ще изчерпи водоносния хоризонт и ще опустоши не само екосистемите, но и агробизнеса в Cerrado.

Напояване и изменение на климата

Сега памук се отглежда в 70 страни и е основен източник на препитание за около 50 милиона домакинства, повечето от които в развиващите се страни. Най-големи производители са Индия и Китай – те държат половината от световното производство, следвани от САЩ, Бразилия и Пакистан. Всички те контролират около 80% от глобалното предлагане на суровината.

Методите на отглеждане са почти сходни по целия свят - неустойчиво използване на вода и пестициди.

„Голяма част от световното производство на памук се извършва чрез напояване. Това е основна практика за получаване на високи добиви”, отбелязва Бразилската агенция за земеделски изследвания Embrapa.

САЩ прилага същите политики за интензивно използване на вода, посочва Cotton Incorporated, финансирана от индустрията изследователска организация с нестопанска цел: „С нарастващите производствени разходи и опустошителния ефект на сушата върху добива … подобряването на напояването в сухите зони става все по-важно, за да останем конкурентоспособни.“

В Индия повечето памукови плантации се напояват от подпочвени води. Местните общности разчитат на тези водоносни хоризонти за питейна вода и земеделски култури. 54% от пестицидите, използвани в страната, се прилагат в отглеждането на памук, въпреки че то дава само 7% от общата растителна продукция.

Повече от 90% от търговските култури в Китай, включително памук, се отглеждат върху напоявани земеделски земи и разчитат на пестициди, торове и пластмаси за покриване на почвата, повишавайки нейната температура. Според доклад на ООН от 2021 г. пластмасите съдържат токсини и са „основен източник на замърсяване“ на почвите, което представлява заплаха за екосистемите и човешкото здраве.

В Пакистан дребните фермери с площ под 5 хектара представляват 86% от всички производители и по време на памуковия сезон те се трудят при температури между 40 и 45° по Целзий.

снимка: PIXABAY

Спасяване на Земята и индустрията

Веригата за доставки на памук вече е сериозно засегната от затоплящия се свят. През последните месеци в Индия и Пакистан температурите стигнаха до 50°C. Проливни дъждове се отразиха на реколтата в Индия и причиниха безпрецедентна хуманитарна катастрофа в Пакистан. Реколтата от полусухия югозапад на САЩ тази година е най-ниската през последните 13 години.

Ситуацията ще се влошава. Изчисленията на две неправителствени организации - Forum for the future и Acclimatise, сочат, че 75% от регионите за отглеждане на памук в света ще страдат от повишен топлинен стрес до 2040 г. И препоръчват бърз преход към нови практики без торове и пестициди и фокус към рециклирането на деними, обобщава Хана Кунийн, главен програмен мениджър на Cotton 2040 във Forum for the Future.

Дребните производители са застрашени

Промените в индустрията на едро никак няма да са лесни, тъй като дребните фермери, които отглеждат над 60% от памука в световен мащаб, са изключително уязвими от изменението на климата и имат малко икономическо влияние. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) те печелят от това средно по 400 долара на година, което ги прави неспособни да отговорят на новите изисквания за напояване и употребата на пестициди. На другия полюс са големите производители – те печелят от 2 до 50 млн. долара годишно.

Хроничната финансова нестабилност на дребните производители на памук в Индия направи тази група лидер по брой самоубийства – те са 400 000 в периода 1995 г. и 2018 г. и са с 47% повече от средното за страната.

Химически багрила

Поне 6000 г. багрилото, което се извлича от растенията от рода Indigofera, е използвани за боядисване на тъкани. Но след като формулата на индигото е открита през 1883 г., не отнема много време на германския концерн BASF да разработи изкуствена версия, която днес доминира на световния пазар. Освен синтетичното багрило се използват киселини и тежки избелители. Много бои и препарати съдържат силно токсични тежки метали, като олово, кадмий, живак и хром, а багрилата - канцерогенни амини. Изпаренията и праха се вдишват от работниците, които нямат подходящо защитно оборудване. Разследване на Грийнпийс през 2010-а разкри нива на кадмий до 128 пъти над допустимите норми в китайския град Синтанг, където са базирани хиляди фабрики за дънкови дрехи.

Производство на дънки в китайския Синтанг, който държи 60% от световно глобално производство на деним/ снимка: Getty Images

В Бразилия фабрики и промишлени перални в Каруару и Торитама, известни с производството на дънки, изхвърлят непречистени отпадъчни води в река Капибарибе. „На определени участъци реката е с цвят на индиго. Околните селища вече нямат достъп до вода“, алармира Тайна Фаустино, специалист по обществено здраве.

За по-устойчиво бъдеще

Загрижеността на потребителите за околната среда накара световните модни марки да използват рециклиран полиестер, наред с други синтетични материали, посочва неправителствената организация Changing Markets Foundation. Това обаче доведе до друг проблем, твърди Джордж Хардинг-Ролс от организацията - синтетиката може да попречи на дънките да бъдат рециклирани в нови дрехи в края на техния живот.

Tommy Hilfiger, марка PVH Corporation, инвестира във високи технологии, за да намали въздействието върху веригата за доставки върху околната среда. През 2017 г. групата създаде PVH Denim Center, който иска да наложи нови стандарти за устойчива модна индустрия. „Денимът е основна част от нашия гардероб, така че ние сме посветени на намирането на иновативни начини за създаване на тези продукти“, категоричен е Николас Профте, вицепрезидент по снабдяването, производството и иновациите на деним в Tommy Hilfiger.

Обикновено компаниите не предприемат стъпки към устойчивост без потребителски натиск или застрашаване на печалбите. През 2012 г. Грийнпийс свърза производителя на дънки Levi Strauss със замърсяването на водата в Мексико в своя доклад „ Токсични нишки “. Levi's реагира и обеща да намали употребата на опасни химикали и вода до 2020 г.