Много е трудно да говорим за икономически подем, ако десетте или петте най-големи градове на България губят население. Това каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика по време на дискусия, "Влияние на броя и структурата на населението на България върху обществените, социалните и икономическите процеси в страната", цитиран от БТА.

Обсъждането е в рамките на семинар на тема "Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характеристики на населението – етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език, религиозност", организиран от Националния статистически институт. Днес беше вторият заключителен ден на семинара.

Петър Ганев посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са били неочаквани, включително и на регионално ниво, предава БТА.

Ганев напомни, че отчетеният спад на населението е над 840 000 души и допълни, че това е процес, който започва от 1985 г. Тогава обаче в градовете населението намалява, но не с драматични темпове, защото по-големият спад е в селата, докато при последното преброяване вече се отчита по-сериозен спад на населението в градовете. То е заради естествени процеси – тежка демографска структура, пандемия и заради миграционни процеси, но не навсякъде, защото има и градове с положителна миграция – София, Варна, Пловдив, коментира икономистът.

Ганев посочи, че спадът на населението в работоспособна възраст е най-нисък за София – с около 10%. Във Видин е над 30%, а в Смолян е близо до 30%.

Има области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва за десет години, каза икономистът. Това дава ясен сигнал за потенциала на икономика, както и за това, че индустрията и услугите се ориентират не толкова към брой хора, а към влагане на повече капитал, повече знания и повече добавена стойност от работата на един човек, коментира Ганев.

Населението неизбежно застарява, готов ли е бизнесът? Този факт може да бъде използван от бизнеса за оценка на възможностите да предложи нови услуги и продукти
Икономистът от ИПИ допълни, че се отчита за десет години голям спад в броя на хората, които работят ръчен труд – например в шивашката индустрия, за сметка на ръста на заетите в аутомотив индустрията и тази тенденция ще продължи. Все по-малко ще идват инвеститори, които търсят голям брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, за да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, обвързани с европейски вериги на доставка, смята Ганев.

Данните от преброяването ще доведат до пренаписване на редица стратегически документи и промяна в някои изводи. Икономистът даде пример с демографска прогноза за развитието на населението в София до 2050 - 2060 г., която показва постепенно нарастване. Тя обаче според Ганев вече тотално се разминава с действителността от последното преброяване, налагайки в някаква степен и преосмисляне на развитието на града.

Готови ли сте да работите на 80 години - и след това? Не само Джо Байдън преминава активно през златните си години. Броят на работещите американци на възраст над 80 години се е увеличил от 1980 г. насам
Икономистът коментира и ефекта от последните два "шока" – Covid-19 и войната в Украйна. Първият, по думите му, е променил разказа, че хората ще продължат да напускат селата, за да отидат в градовете. Имаме отлив от големия град към периферията, отбеляза Ганев и допълни, че това е процес не само за София, но и за Габрово, Велико Търново, Пловдив. Въпросът е дали това е еднократен процес, коментира Ганев.

По темата за войната, икономистът напомни, че преброяването е направено преди нейното начало и данните за етническите групи, в частност за украинската, са се променили. Отново въпросът е това еднократен шок ли е или не е, каза икономистът и допълни, че не се знае колко е устойчив притокът на украински бежанци, но той променя демографията в конкретни населени места – най-вече в регионите на Варна, Бургас и София.

Ганев цитира данни, според които наетите украински граждани в България са около 9000, което определи като рекорд за няколко месеца наемане на хора, които влизат от чужбина, но допълни, че е и малко спрямо заявките на бизнеса за 200 000 работни места.

Преброяването дава и нов поглед към икономическите центрове на страната, които привличат население, икономическа активност и оказват влияние върху съседни области. По думите на икономиста големите центрове са ясни – София, Пловдив и Варна, но има и други места, които привличат хора от съседни по-близки или по-далечни региони.

Големият въпрос са вторичните центрове – Русе, Велико Търново, допълни икономистът. Той посочи, че между двете преброявания пет общини имат ръст, което отново насочва към големите центрове Божурище и Елин Пелин – в периферията на столицата, Родопи – в периферията на Пловдив, Несебър с уговорката, че е туристическа община, и Джебел в област Кърджали. Дори и само тези пет общини пак насочват вниманието към типа населени места, които имат потенциал да увеличават населението си, коментира експертът.