Това сочи последният доклад на Европейската комисия, огласен днес. Той предвижда БВП да нарасне с 0,8% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г. (съответно 0,9% и 1,5% - в еврозоната).

Очаква се общата инфлация да спадне от 9,2% през 2022 г. до 6,4% през 2023 г. и 2,8% през 2024 г. в ЕС.

В еврозоната тя ще се забави от 8,4% през 2022 г. до 5,6% през 2023 г. и до 2,5% през 2024 г.

През ноември след две последователни тримесечия на отрицателен растеж, икономиката на ЕС беше на път към техническа рецесия, ударена от последиците от войната, които влошиха енергийните пазари, коментира POLITICO.

Но оттогава досега икономиката на ЕС отбеляза редица положителни развития, е отбелязано в проучването. Европейската референтна цена на газа падна под нивото си отпреди войната, подпомогната от рязкото намаляване на потреблението на газ и продължаващата диверсификация на източниците на доставка.

„Погледнато назад, устойчивостта на домакинствата и корпорациите е впечатляваща. Въпреки енергийния шок и последвалата рекордно висока инфлация, забавянето през третото тримесечие се оказа по-леко от прогнозираното по-рано и през четвъртото тримесечие икономиката на ЕС успя да се справи с широка стагнация, вместо свиването от 0,5%, очаквано през есента”, подчертават анализаторите от Брюксел.

Според тях пазарите на труда също продължават да се представят силно, като нивото на безработица в ЕС остава на най-ниското си ниво от 6,1% през декември. Три месеца на спад на инфлацията потвърждават, че според прогнозите през есента пикът вече е назад.

Икономическата устойчивост е победа за ЕС, който се бори с Русия чрез безпрецедентни санкции и трябваше да се справи с растящите цени на енергията и необходимостта да се откачи от руската енергия, пише POLITICO.

„Това са доста положителни признаци за устойчивостта на ЕС. По-добрата картина отразява силата на общия отговор на шоковете, преживени от 2020 г. досега, но европейците все още са изправени пред труден период “, предупреди еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони пред изданието.

От трите държави, за които се прогнозираше да отбележат отрицателен растеж през 2023 г., само Швеция вероятно ще се справи по-зле от очакваното - с -0,8 процента.

Германия, икономическият двигател на Блока, се очаква да остане на положителна територия тази година, на ниво от 0,2% - близо 1 пр.п.. по-високо от очаквания спад от -0,6 на сто.

Латвия също ще избегне рецесията, отбелязвайки растеж от 0,1% тази година.

Сред другите членки на ЕС само Естония, Литва и Полша отбелязаха леко коригиране на растежа си надолу, а останалите не нарушиха предишните прогнози.

ЕК подобри макроикономическата си прогноза за България за 2023 г.Брюксел очаква ръстът на БВП през тази година да бъде 1,4% при по-ранна прогноза от 1,1 на сто.

Инфлацията достигна пика си

Европейската комисия счита, че основната инфлация е достигнала пика, заради успокояването на енергийните пазари. Референтните цени на газа се връщат към нивата си отпреди войната, на петрола също падат.

Брюксел прогнозира инфлацията да се забави допълнително тази година до 5,6% в еврозоната и 6,4% в ЕС спрямо предишните очаквания съответно от 6,1 и 7% и да достигне нива малко над целта от 2% в края на 2024 г. Все пак, основната инфлация — лишена от енергия и храна — се увеличи допълнително през януари.

Въпреки това икономиката на ЕС все още е изправена пред предизвикателства. Основната инфлация нарасна допълнително през януари. Потребителите и предприятията продължават да се сблъскват с високи разходи за енергия и с повече от 90% от основните артикули в кошницата на ХИПЦ, които регистрират повишения на цените над средното, инфлационният натиск продължава да се разширява.

Рисковете за повишаване включват пазарите на труда - безработицата е на историческо дъно от 6,1% през декември, което може да генерира силен ръст на заплатите и инфлационен натиск. Въпреки че нивата на съхранение на газ остават високи, поради намаленото потребление, презареждането им преди следващата зима може да се окаже трудно, предупреждават от ЕК.

Продължаващото парично затягане от страна на централните банки може да изпрати шокови вълни към задлъжнелите компании и чрез банковата система, както и чрез ипотеки, което може да генерира корекция на пазарите на имоти.

Докато несигурността около прогнозата остава висока, рисковете за растежа са като цяло балансирани. Вътрешното търсене може да се окаже по-високо от прогнозираното, ако скорошните спадове в цените на едро на газа се отразят по-силно на потребителските цени. И все пак не може да се изключи потенциално обръщане на това падане в контекста на войната на Русия срещу Украйна и други геополитически напрежения. Външното търсене също може да се окаже по-силно след повторното отваряне на Китай, което обаче може да подхрани световната инфлация.

Рисковете за инфлацията остават до голяма степен свързани с развитието на енергийните пазари в краткосрочен план, но рисковете в посока нагоре доминират във външните квартали, тъй като все още стегнатият пазар на труда може да доведе до по-силен от очаквания натиск върху заплатите, обобщават от ЕК.