Българската икономика продължава да постига учудващо добри резултати на фона на войната, влошаването на енергийните пазари и висока инфлация – дори дотам, че твърденията за икономическа криза изглеждат несъстоятелни.

Данните за пазара на труда към края на 2022 г. сочат, че той леко да се забавя, а структурата на домакинските доходи – се влошава, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Поначало зимните месеци са дъното на пазара на труда в България, най-вече заради липсата на търсене на работници в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че Националния статистически институт регистрира спад на наетите по трудово и служебно правоотношение спрямо предишното тримесечие с 0,7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 г. спрямо края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се регистрира на годишна база.

„Погледът към динамиката на секторно ниво обаче разкрива, че този спад е вследствие най-вече на продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са концентрирани в търговията и ремонта (-5,1 хиляди души), строителството (-3,9 хиляди души), преработващата промишленост (-6,5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6,1 хиляди нови работни места на годишна база, здравеопазването – 3,7 хиляди души”, посочва икономистът.

Отчетеният спад на наетите не се потвърждава от динамиката на общата заетост, измерена чрез Наблюдението на работната сила, според възстановяването след кризата продължава. При лицата на възраст от 15 до 64 години между последните тримесечия на 2021 и 2022 г. има ръст от 3 пр.п. до 71,5 на сто. „Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява ръст при самонаетите и предприемачите. Разнопосочните тенденции обаче правят трудно извеждането на окончателен извод за посоката на развитие на пазара на труда в непосредствено бъдеще”, обяснява Николов.

НСИ: Заетостта расте с 3.8% в края на 2022 г.Общият брой на заетите лица е 3.197 млн., от които 1.702 млн. са мъже, а 1.494 млн. са жени

Ръстът на заплатите също се ускорява в края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 1879 лева месечно - ръст с 16 на сто на годишна база.

„Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ сектора надхвърлят 4400 лева, на фона на 1100 лева - в хотелиерството и ресторантьорството, които са на дъното на разпределението. Темповете на нарастване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство регистрират 23% ръст на годишна база, докато в добива и строителството той е едва 11 на сто”, сравнява икономистът.

Според него ключов остава въпросът за покриването на бързия ръст на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамиката (Графика 1) и към края на 2022 г. ръстът на цените превишава този на заплатите, то при неизгладените има изравняване. „Разбира се, това е вярно само при средните стойности – както сме посочвали и преди, има много големи разлики между отделните икономически дейности и региони що се отнася до настигането на темпа на ръст на цените”, обяснява специалистът. Той прави уточнението, че дори в отделните отрасли и компании увеличенията на заплатите не са еднакви за всички работници. Не е изключено и в самата ценова динамика да има регионални различия, които статистиката не отчита, допуска Николов.

При доходите на домакинствата продължава негативната тенденция на спад на дела на доходите от работни заплати в сравнение с тези от пенсии. Това отразява най-вече ударните увеличения на пенсиите през 2022 г. При липса на по-нататъшни повишения със сходни темпове (към момента е заложено увеличение с 12% от средата на годината) ръстът на заплатите би следвало да започне да компенсира натрупаната разлика през 2023 г., допуска авторът.

Притеснителна тенденция е повишаването на дела на разходите за храна и безалкохолни напитки, до 31,2% спрямо 29,3% година по-рано. Това отразява най-вече структурата на инфлацията, като ръстът е за сметка почти изцяло на разходи за жилището. При номиналните разходи за жилище се наблюдава и най-малкият ръст на годишна база – едва 11%. Прави впечатление, че дори и при хранителните стоки, които регистрират най-голям ръст на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко свиване на потреблението на яйца, мляко и млечни продукти и олио, но далеч по-малко в сравнение с ръста на цените, допълва икономистът.

Доходите в края на 2022 г. нарастват с 19.1%, а разходите – с 19.9% Средният тримесечен общ доход на лице от домакинството нараства с 19.1% до 2 426 лв., а разходите – с 19.9% до 2 259 лв., в края на годината спрямо същото тримесечие на 2021 г.

Данните за социалното развитие към края на 2022 г. не дават особени причини за притеснение, още по-малко - за панически спасителни мерки и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си колебания при наетите, но общата заетост расте. Високата инфлация означава задържане на ръста на жизнения стандарт на работниците, но трудно може да се говори за системно обедняване. След неизбежното забавяне на инфлацията обаче задълбочаването на недостиг на работници ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттам и покупателната способност, обобщава икономистът от ИПИ.