Независимо дали насърчават биоразнообразието, използват новаторски зелени площи или черпят вдъхновение от популярната култура, за да създадат частен фантастичен свят, градините имат потенциала да възпитават, образоват и забавляват, като същевременно ни заслепяват с чудесата на природата.

Музеят за дизайн Vitra в Германия представя уникални пространства, които имат много по-широк подход към това, което може да бъде една обикновена градина.

BBC ни води на разходка в шест от най-изумителните градини в света, представени в изложбата.

Висящите градини на Маркейсак

Живописните градини на замъка Маркейсак във Везак са класически пример за западна официална градина, чийто стил е усъвършенстван във Франция, като първоначално е вдъхновен от райските градини в Персия.

През 60-те години на XIX в. тогавашният собственик на замъка Жулиен дьо Сервал засажда хиляди чемшири, които изрязва в сложни заоблени форми.

Дърветата се допълват от над 6 км пътеки, алпинеуми и водопади.

Макар зашеметяващи, за мнозина този тип градини са били символ на аристократизъм и затова не са харесвани от всички. Богатите хора са ги притежавали, а бедните са работили в тях.

През втората половина на века градините западат, но нов собственик ги възстановява и през 1997 г. ги отваря за посетители. Сега те са включени в списъка на националните исторически паметници.


Facebook/The Gardens of Marqueyssac

Градините на Роберто Бурле Маркс в Рио де Жанейро

Роберто Бурле Маркс е един от най-големите пейзажисти на XX век.

Отговорен е за модернизирането на бразилския градински дизайн, но има и огромен принос за опазването на тропическите гори с изследванията си на местната флора.

Въпреки че е роден и израснал в Бразилия, първата среща на Бурле Маркс с растения от амазонската дъждовна гора е в ботаническата градина в Далем по време на годината, която прекарва в Берлин в края на 20-те години на ХХ век.

Често нарича това преживяване "пробуждане", тъй като осъзнава, че в градините, повлияни от Европа, почти липсват местни видове. Поставя си за цел да поправи тази аномалия, като се превръща в ревностен защитник на биоразнообразието.


Facebook/Sítio Roberto Burle Marx

През 1949 г. заедно с брат му купуват Sítio Santo Antônio da Bica - ферма в покрайнините на Рио де Жанейро, която се превръща в опитно поле за неговите ботанически и художествени изследвания.

"Той наистина се интересуваше от първичните изследвания на растенията и от това каква среда им е необходима, за да виреят, кое растение с кое си подхожда, как да ги размножи и как да ги превърне в тези невероятни градински произведения на изкуството", казва Вивиан Стапманс, съавтор на книга за градините по света, която придружава изложбата в Германия.

В Sítio Santo той успява да проучи цветовите комбинации, формите, текстурите, контрастите и перспективите, които могат да бъдат създадени с местни растения, преди да ги включи в своите проекти. През целия си живот с екипа му събират и отглеждат повече от 3500 растения, много от които открива сам.

Работата му е толкова важна, че е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Градината на вила Prospect, Дънгънес

През 1986 г. художникът и режисьор Дерек Джарман обикаля Южна Англия и заснема кадри за експериментален филм със заглавие "Градината".

Спирайки в Дънгънес, Кент, заедно с партньора си Кийт Колинс и актрисата Тилда Суинтън, той попада на Prospect Cottage - малка рибарска хижа, която се оказва обявена за продажба.

Въпреки че е в сянката на атомна електроцентрала и е подложена на враждебен климат през цялата година, Джарман е обсебен от нея. Купува имота и се нанася в него, но през декември същата година трагично е диагностициран с ХИВ.

Желанието на Джарман да създаде градина след поставянето на диагнозата, при това на такъв безперспективен терен, се възприема като решимост да създаде живот в лицето на смъртта.

Отначало това изглежда невъзможно.

Опитите на Джарман да отгледа рози в безплодната, камениста почва се провалят. Но след това той започва да търси местни видове, които са се научили да издържат на крайбрежните ветрове и липсата на дъжд.

Открива, че там виреят лавандулов памук, магарешки бодил и лен, както и различни други видове. Започва да ги отглежда сред чакъла, който заобикаля вилата, подпомогнат от слоевете компост под повърхността. Парчета плаваща дървесина и метал образуват своеобразна скулптурна изложба в задната част на вилата, която засилва усещането за градината като произведение на изкуството.


Facebook/GardenMuseum

След смъртта на Джарман през 1994 г. градината е обгрижвана от Колинс до собствената му смърт през 2018 г. Кампания за набиране на средства от Британския фонд за изкуство през 2020 г. гарантира, че вилата и градината ще бъдат запазени, и сега е възможно да бъдат посетени след предварителна уговорка.

Градината на Ямайка Кинкейд, Върмонт

Градината на писателката и академик Ямайка Кинкейд в момента не е отворена за посетители, въпреки че нейните почитатели могат да я зърнат в Instagram.

Кинкейд често я използва като вдъхновение.

"Тя се занимава с нещо, което бавно се просмуква в общественото съзнание. Около растенията има много мода, но често тяхната културна история може да бъде пренебрегната или изкоренена", допълва Стапманс.

Кинкейд е наясно, че много от растенията, с които е била най-запозната, когато е израснала в Антигуа, всъщност не са били местни за тази страна, като най-добрият пример е хлебният плод.

Сега той е синоним на Карибите, но е бил пренесен там, тъй като бил е лесна храна за поробената работна ръка.

Историята на много други растения е същата – Западният свят ги познава, благодарение на това, че са донесени от колонизатори, преди това поробили народите в далечните, непознати страни.

Както самата Кинкейд ни кара да признаем, способността да оценяваме красотата на флората и фауната около нас често зависи от грозни събития от миналото.


Facebook/Jamaica Kincaid Fans

Градина Ляо, Яндзян

Градината Ляо на Джън Гуогу в родния му град Яндзян първоначално е вдъхновена от популярната компютърна игра Age of Empires.

За Гуогу, художник, чиито творби изследват влиянието на цифровите технологии и западната култура върху китайските традиции и съвременния живот, градината изглежда логично продължение на артистичната му практика.

Той започва да я изгражда през 2005 г., основавайки се на играта, в която играчите заемат земя, за да създадат свои собствени нови светове. Гуогу копае канали, строи къщи, засажда дървета и дори изгражда планини.

С течение на времето градината се развива и включва Музей на вятъра - поредица от открити пластове, свързани със стълбища, които, както подсказва името, показват само вятъра, градина с франджипани (растение, което рядко се среща в китайските градини) и пейзаж, наречен тианчи, който включва повече от дузина пластове, всеки от които съдържа басейн с вода.

Гуогу оприличава градината на китайските частни градини от миналото, като например класическите градини в Суджоу.

"Човек трябва да запази духа на традицията и да не губи духа на градината", казва той.

Градините на Бангсар, Куала Лумпур

Kebun-Kebun Bangsar е пространство, в което се размиват границите между парк, парцел и обществена градина. Инициирано от ландшафтния архитект от Куала Лумпур Нг Сек Сан и група доброволци, то използва новаторски едно на пръв поглед безперспективно пространство - дълга ивица земя под електропровод.

Въпреки това в град, в който на човек се падат само 5 кв. м зелени площи, а СЗО препоръчва 50 кв. м, всяко място е ценно.

Изхранването на хората в неравностойно положение е една от основните цели при създаването на градината, както и обучението на местните жители как да се подготвят за потенциална продоволствена несигурност, като отглеждат собствени продукти.


Facebook/Kebun-Kebun Bangsar

Когато през 2020 г. настъпва пандемията, ситуацията, за която са се подготвяли, изведнъж се оказва пред тях. В супермаркетите имаше недостиг, но градината се оказа изобилен източник на доставки.

След пандемията градината продължава да бъде убежище за семействата и доброволците, като освен че осигурява храна на местните жители, тя играе и ключова роля в управлението на отпадъците. Остатъците от храна от целия квартал се превръщат в компост.

Сек Сан се надява, че градината ще вдъхнови и други да оползотворят по същия иновативен начин неизползвана земя в полза на местните общности.