Мъжете заемат 63,5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените - 36,5%. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72,5% от ръководителите са мъже.

Това показва изследване на Националния статистически институт, озаглавено Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021 г.

В него са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други структури извън тях.

Мъжете заемат 68,8% от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник-ръководител" - 41,1%.

Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт – 53%, а най-нисък в законодателната власт - 24,2%.

В края на 2021 г. 28,3% от общинските съветници и 29,3% от кметовете в страната са жени. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72,5% от ръководните длъжности.

Над 50% от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.


Заетостта на жените у нас е по-висока, но заплащането все още е по-нискоВъв финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете

Народното събрание

В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването, жените на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24,2%). От НСИ отбелязват, че нНиският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители. По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г, жените кандидати са 1515, или 29,9% от общо 5062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23,8% от общо 240 народни представители.

Към 31 декември 2021 г. делът на жените народни представители в националния парламент е 22,5 на сто, като това е най-ниската отчетена стойност в периода между 2018 и 2022 г. Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на Народното събрание", където жените са 42,9%, а мъжете 57,1% от общо 7 заети позиции.

Относителният дял на жените сред българските представители в Европейския парламент е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29,4% от всички български членове, с което страната ни се нарежда на 22-ро място сред държавите членки на Европейския съюз. За същия период в ЕП с най-добра представеност на жените са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1% жени представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са жени.


Мъжете в ЕС са по-склонни да бъдат самостоятелно заетиВ България разликата между дела на самостоятелно заетите мъже и този дял при жените е 4,9% през третото тримесечие на 2022 г.

Централната администрация

Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39,2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63,8%) и специализираните териториални администрации (64,8%) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 72,6% от ръководния състав се състои от мъже, посочват от НСИ.

Прегледът по вид административни структури и длъжностни нива разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководители на най-високото ниво на управление в съответната институция.

Показателен пример за това е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации, където на най-високото длъжностно ниво жените са 7,1%, а на най-ниското - 68,6%.

В органите на местното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 г. от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3%, са жени. В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца (37,8%), Перник (37%), София (35,1%), а най-ниска в Благоевград (21,1%), Разград (22,4%), Кърджали (22,7%).


CEO революция: Изпълнителни директори на непълно работно време Изпълнителен директор на непълен ден е модел, който навлиза във все повече компании отвъд Океана

Съдебната система

Данните показват, че над половината от ръководните длъжности в структурите на съдебната система се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като на длъжност "заместник-ръководител" 57,1% от позициите са заети от жени.

Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317, души или 14,5%, но съотношението между половете остава без изменение. Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните (77,9%) и върховните съдилища (74,7%)


Равенството между половете се отлага най-рано за 2154 Според доклад на WEF жените и мъжете ще бъдат равнопоставени след 131 години

Наука, образование и държавни предприятия

Във висшите училища и научните организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8% от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт ("Други институции и организации") е 58,5%.

По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27,5% от ръководните постове се заемат от жени.

Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации (47,2%), а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества (21,9%).

На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47,7% и 59,7%.

Един от ключовите индикатори на европейско ниво, който се използва за наблюдение на равнопоставеността между жените и мъжете в управлението, е "Висши ръководни длъжности, заети от жени". Чрез него се отчита делът на жените в управителните съвети/бордовете на най-големите дружества, листвани на фондовата борса. През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества, посочва НСИ.

Инфлацията у нас засяга повече жените заради по-ниските им средни доходиРазликата между заплащането на мъже и жени е 15,5%

Данните от проведеното през септември 2021 г. преброяване на населението отчитат балансирано участие на половете в управлението, като жените ръководители са 40,1%, а мъжете – 59,9%. Резултатите показват, че делът на жените ръководители през 2021 г. е нараснал с 3,2 процентни пункта спрямо 2011 г.

През 2021 г. най-висок относителен дял на жени ръководители се наблюдава във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години съответно 43,2% и 41,1%.

По икономически дейности жените ръководители са най-добре представени в секторите "Хуманно здравеопазване и социална работа" (74,9%) и "Образование" (71,5%), а най-слабо в "Строителство" (17,7%), "Добивна промишленост" (18,3%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (24,2%).