Икономическата свобода в България продължава да намалява.

Това показва съвместното изследване на Института за пазарна икономика у нас с канадския институт „Фрейзър“ на тема „Икономическа свобода по света 2023”.

Страната ни се нарежда на 43-то място сред 165 държави и територии.

Изданието е базирано на данни от 2021 г. – най-новите международно сравними данни за всички страни. Средният резултат за страните по света е 6,77 т. (от максималните 10 т.), колкото и този от предходната година.

За втора поредна година Covid-19 остава най-голямата катастрофа за икономическата свобода, изтривайки десетилетие развитие и разширяване на свободата в световен мащаб, отбелязват авторите на изследването.

За първи път в историята на издаване на индекса в световен мащаб, Хонконг отстъпва първата позиция, заради опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, ограничавайки практически всички свободи – икономическа, гражданска и политическа.

Първенец в тазгодишното издание на Индекса е Сингапур, а втората позиция остава за Хонконг, но очакванията са дългогодишният лидер да пада още в следващите години.

В Топ 10 влизат още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното остава Венецуела.

България заема 32-ра позиция в Индекса на икономическа свобода 29-о, издание на Индекса на икономическа свобода на фондация „Херитидж“ подрежда 176 държави по степента на икономическата свобода, която са постигнали

Къде е България

Изследването класира България на 43-то място, а оценката за икономическата свобода в страната намалява. Резултатът по данните от 2021 г. е 7,46 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,23 т. спрямо предходното издание (ревизирано).

В класирането на включените в изследването държави България дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.

В миналогодишното издание България се класира по-напред в подреждането на включените държави, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки в началото на пандемията, но и тогава резултатът на България е по-нисък в сравнение с предходното издание.

Със спада за втора поредна година нивото на икономическата свобода у нас се връща с десетилетие назад. На практика обаче за поредна година виждаме, че силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите слабите изобщо не се подобряват.


Графика: ИПИ

Къде България наистина се представя добре

България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса.

Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки).

Кои са проблемите

В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“ – липсва чувствително подобрение. Резултатът е 5,81 т., или с 0,06 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база.

Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. Така, докато в останалите страни членки на ЕС оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова.

Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата.


Графика: ИПИ

Защо свободата е важна

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼ от държавите (41 страни) и най-несвободните ¼ (41 страни):

  • Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок;
  • Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
  • Продължителността на живота е с 16 години по-висока;
  • Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;
  • Нивото на бедност от много по-ниско;
  • Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.