Хранителната промишленост харчи $12,7 трилиона скрити разходи. Кой ги плаща
Разкритие на ООН представя цялостна оценка на огромното въздействие, което световната хранителна система оказва върху човешкото здраве и околната среда.
Наскоро публикуван доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) обръща внимание на скрити разходи, равняващи се на общо на 12,7 трилиона долара, което е равносилно на около 10% от световния брутен вътрешен продукт.
Докладът ги нарича скрити, тъй като прякото им вляние върху други фактори не е очевиден.
В доклада се прави изчерпателен анализ на разходи, които се поемат от обществото, здравните системи и природата в условията на настоящата хранителна система.
Разноските, свързани със здравето, най-вече преобладават във финансовите последици, като според FAO зашеметяващите 73% от всички скрити разходи произтичат от режими на хранене, водещи до заболявания като затлъстяване, диабет и сърдечни болести.
Ефектът на хранителната промишленост върху околната среда обхваща над 20% от разходите. Проблемите варират от емисиите на парникови газове и азот до промяната в ползването на вода. Докладът сочи, че това са проблемни зони, които засягат всички страни и мащабът им досега е подценяван поради ограничените данни.
Дейвид Лаборд, директор на отдела за икономика на хранително-вкусовата промишленост на FAO, коментира в интервю за Wired:
"Знаем, че системата на хранително-вкусовата промишленост е изправена пред редица предизвикателства, а с този доклад можем да определим цената на тези проблеми."
Докладът, разбира се, подчертава драматични разлики в тези скрити разходи в отделните държави.
В страните с ниски доходи почти половината от финансовите загуби се дължат на бедността и може отчасти да се базират на това, че земеделските производители се борят да произвеждат достатъчно количество храна и не получават справедливо възнаграждение за своите продукти.
В тези страни свързаните с храна разходи се равняват средно на 27% от техния БВП, което е в рязък контраст с 8%, наблюдавани в страните с високи доходи.
ООН отправя апел към политиците да вземат предвид реалните разходи на преобладаващите хранителни системи при вземането на политически решения, като подчертава, че без подходяща намеса тези разходи ще ескалират.
Важно е да се отбележи, че в рамките на Договора за биологичното разнообразие на ООН около 190 държави са се съгласили да реформират вредните за околната среда субсидии на стойност 500 милиарда долара до 2030 г.