Анализът на Петя Георгиева е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Изненадващото предложение на Министерство на образованието и науката от тази седмица за премахване на таксите за обучение по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши училища променят финансовия модел на системата в посока финансиране с трансфери от държавния бюджет без прякото участие на студентите.

Данъкоплатецът вече ще плаща изцяло услугата висше образование, без това да е съпроводено с допълнителни гаранции за ефективност, адекватност на развитието и потребностите на икономиката и по-високи образователни постижения и придобити умения.

Потребителят пък – студентът – ще има по-слаб стимул да следи и търси по-добро качество, да прави разумен и добре обмислен избор за професия и да завършва започнатото образование.

Собствените приходи на държавните висши училища от продажба на услуги – в голямата си част това са таксите за обучение на студенти и докторанти – съставляват между 30 и 40% от общите им разходи, като делът през последните години намалява.

Порасналите искат, но нямат време да учатКакво е участието на населението на възраст 25-64 години във формалното, неформалното и самостоятелното образование

Смисълът на таксите е да са независим от държавата източник на приход за университетите и косвено да влияят върху потреблението на услугата – като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат най-вече да се възползват от статута на студент и от допълнителните предимства, които той носи.

Плащането от джоба също така увеличава вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.

Бележка: В нетните приходи от продажби на услуги, стоки и продукция се отчитат приходите от такси за обучение по държавната поръчка и платеното обучение на български и чуждестранни студенти и някои допълнителни приходи на държавните висши училища извън студентските такси.

Размерът на самите такси за обучение обаче не е значителен. По данни от доклада на министъра на образованието (kъм проекта на РМС №317 от март 2023 г.) средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лева.

Месечната минимална работна заплата в страната в момента е 933 лева. Много по-голям ефект върху избора на висше образование са разходите за издръжка по време на следването, които са относително високи за студенти от семейства с ниски доходи, но този проблем не се адресира в мотивите на предложения проект на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на студенти от ЕС, така че не се очаква премахването им да има значителен ефект в тази посока, освен в някои редки случаи.

Защо американците губят вяра в стойността на висшето образованиеОт 2011 г. насам броят на американските студенти, записани в колеж, е намалял с 3 милиона

Може ли да има друг подход към финансирането на висшето образование у нас? Да, ето какъв:

Увеличаване на участието на студентите във финансирането на услугата и постепенно оттегляне на държавата от модела – увеличението на таксите за сметка на трансферите е ключово и ще доведе до овластяване на студентите и повишаване на търсенето на качествено висше образование. То ще повиши отговорността на студентите при избора и по-ясна мотивация в решението дали да учи и къде. Същевременно това ще доведе до увеличаване на конкуренцията между ВУЗ-овете за студенти и ще оказва натиск върху таксите надолу.

Трезво за PISA и пътя напредВсяка година завършва породеният випуск, от който половината ученици няма да могат да покрият минималната функционална грамотност

Ролята на държавата да се концентрира върху изграждане на система за ранно откриване, оценка и заплащане на обучението на студенти с финансови затруднения – например под формата на стипендиантска програма. Програмата може да бъде насочена към ученици с отличен успех и към такива с добър успех и ниски доходи, така че да се осигури тяхното обучение във висши училища, както и да се използва за насърчаване на обучението по много ограничен кръг специалности, които са необходими за пазара на труда, но за които липсват желаещи студенти.

12 мерки за по-добро училищно образованиеОт модел за оценка на качеството на училищното обучение, базиран на добавената стойност, до изграждане на връзка между отделните етапи на образование и пазара на труда

Подобряване на системата за акредитация и оценяване на качеството на университетите и професионалните направления, извършвана в момента от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА), в посока на: включване на външни експерти при оценяването на ВУЗ, включително представители на бизнеса; вземане предвид на мнението на студентите; по-силен акцент върху данните, предоставяни от Рейтинговата система на висшите училища; въвеждане на ясни правила, при които държавата да се оттегля от финансирането на определени университети – например при съдебно решение за извършени системни нарушения и/или престъпления и др.

Повече информация за предложението на ИПИ може да намерите в становището на Института по проекта на закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование, налично тук.