Инфлацията в Германия спада и подхранва спекулации за лихвените проценти
Инфлацията в Германия се понижава до 3,1% през януари на годишна база в сравнение с 3,8% през декември.
Това сочат нови данни на Федералната статистическа служба, които потвърждават предварителните прогнози.
Спадът на инфлацията в най-голямата европейска икономика допълнително ще подхрани спекулациите за ранно понижение на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязва Euronews.
Въпреки положителните данни обаче, все още се наблюдава сериозен ценови натиск.
"През следващите месеци развитието на инфлацията ще се определя от две противоположни тенденции: повече дезинфлация и евентуално дефлация в резултат на по-слабото търсене, но и нов инфлационен натиск поради по-неблагоприятни базови ефекти, нов инфлационен натиск в резултат на напрежението в Червено море, както и правителствени интервенции и мерки за икономии", обясняват анализатори на ING банк.
"Да не забравяме, че не всички обявени мерки за икономии в Германия са приложени на практика. В резултат на това очакваме инфлацията в Германия да продължи да се колебае около 3% на годишна база през 2024 г.", допълват от ING.
Все по-близо до целта на ЕЦБ
По-ниската инфлация ще донесе известно облекчение на ЕЦБ, която продължава да се бори за понижаване до целевото равнище от 2%.
Въпреки това според председателя на финансовата институция Кристин Лагард ЕЦБ действа предпазливо в условията на глобална икономическа несигурност и макар процесът на дезинфлация да е в ход, остава ангажирана с подход, зависещ от данните, като ще взема решения на база на отделните заседания.
На заседанието си през януари ЕЦБ запази лихвените проценти на сегашното им равнище за трети пореден път, в съответствие с пазарните очаквания.
Лагард не посочи изрична насока относно бъдещото движение на лихвените проценти, като се съсредоточи върху настоящите икономически предизвикателства пред еврозоната.
"Икономиката на еврозоната вероятно ще изпита стагнация през последното тримесечие на 2023 г.", заяви Лагард през януари. Тя отбеляза, че краткосрочните данни продължават да сочат икономическа слабост - и изтъкна рисковете от по-силно изразено икономическо забавяне поради потенциално по-силно от очакваното въздействие на паричната политика и по-нататъшно отслабване на световната икономика или търговия.
"Трябва да сме по-напред в процеса на дезинфлация", обясни управителят на ЕЦБ, като добави, че банката трябва да е достатъчно уверена, че инфлацията действително ще достигне своевременно целта, преди да обсъжда намаляване на лихвените проценти.
Лагард: ЕЦБ ще намали лихвите, когато е сигурна, че инфлацията е 2%
Преобладаваща несигурност
Несигурността се подхранва и заради намаляването на потребителското търсене след два месеца на подобрен растеж на търговията на дребно, което показва, че европейците все още усещат затрудненията, свързани с разходите за живот.
Данните на Евростат показват, че обемът на продажбите на дребно в еврозоната е спаднал с 1,1%. След отчетения през ноември ръст от 0,3 %, последните данни отбелязват разочароващ спад.
В сравнение със същия период на 2022 г. показанията от края на миналата година са намалели с 0,8%, а средният показател за цялата 2023 г. е намалял с 1,8% спрямо предходната година.
След резкия спад в потреблението в началото на пандемията, продажбите на дребно се възстановиха по-късно през 2020 г., припомня Euronews. Оттогава насам вариациите не са толкова драматични, а декемврийските резултатите представляват най-значителната месечна промяна, наблюдавана от същия период година по-рано, който отново бе с 1,1% по-нисък.
Въпреки тази цялостна тенденция, резултатите на национално равнище отбелязват малко по-различни модели.
През декември 2023 г. големи месечни намаления на общия обем на търговията на дребно са регистрирани в Словения (-3,6%) и Люксембург (-3,1%). Високи увеличения се наблюдават в Словакия (+2,0%), Хърватия (+1,4%) и Португалия (+0,7%).
Ако разгледаме вариациите по сектори на търговията на дребно, обемът на търговията в еврозоната намалява с 6,2% при автомобилните горива и с 1,1% при храните, напитките и тютюна, докато при нехранителните стоки нараства с 0,1%.
Кризата с разходите за живот не е свършила
Докато във Франция и Германия, двете най-големи икономики в еврозоната, ръстът на цените намалява, картината в останалата част на зоната остава сложна.
Инфлацията за цялата еврозона се забави до 2,8% през януари, но базисната инфлация се оказа по-висока от прогнозите на експертите. Този основен показател, който изключва волатилните цени на енергията и храните, се забавя от 3,4% през декември до 3,3% през януари.
Това означава, че цените нарастват с по-бавен темп, отколкото през предходния месец, но не толкова бавно, колкото прогнозират икономистите, което допринася за намаляване на потребителското търсене.