Търговската индустрия в България се представя добре през третото тримесечие на 2023 г., като индексът на бизнес климата за сектора е над средните стойности за бизнеса в страната.

Kъм края на този период потреблението се свива, но ръководителите на търговските дружества са склонни да предприемат стъпки за развитие и постигане на устойчивост, сочат данните от национално представително проучване на бизнес средата в България (BBCI, Bulgarian Business Climate Index), проведено от агенция ЕСТАТ сред ръководители на 600 български компании, по поръчка на Сдружението за модерна търговия (СМТ).

Секторът в България се сблъсква с редица специфични проблеми и предизвикателства, като инфлацията, намаляващото потребление, липсата на кадри и намирането на квалифициран персонал, бюрокрация, проблемна нормативна уредба, административни неуредици, както и данъчно-осигурителната тежест.

През третото тримесечие на 2023 г. BBCI за сектор „Търговия“ е със стойности над средните за бизнеса в страната - [+10.90] при [+7.57]. Това се дължи на по-добрите показатели за бранша и при трите компонента на индекса - състояние на фирмите [+21.4], инвестиции и стратегии [+17.0] и бизнес среда [-5.4].

Състояние на компаниите

Според резултатите 94% от търговските компании твърдят, че са в добро или поне в задоволително състояние. 13% от мениджърите на търговските предприятия споделят, че състоянието на бизнеса им се е влошило в предходното тримесечие, а 9% очакват то да се влоши тепърва. Предприятията в риск от търговския сектор са 11%.

Според анкетираните основните предимства на компаниите от търговския сектор пред конкурентите им са качеството на стоките и/или услугите, и уменията на персонала - това е мнението на съответно 44% и 42% от мениджърите. 37% смятат, че цените и стоките им са по-добри от тези на конкурентите.

Растеж и догонване: Какво е възможно през 2024 г.Лъчезар Богданов, ИПИ: Бърз икономически растеж за България ще е постижим само при отключване на инвестиционния потенциал

Инвестиции и стратегии

Инвестиционните нагласи и склонността към диверсификация на дейността са малко по-високи, в сравнение със средните за страната. Намеренията за ползване на банков кредит и за финансиране на инвестиции не се различават много от средните стойности.

Търговците виждат вътрешния пазар като перспективен и достатъчен за развитието на бизнеса си. 70% от ръководителите на търговските фирми заявяват, че имат партньори, от които бизнесът им зависи в дългосрочна перспектива. 92% извършват непрекъснат контрол на качеството (93% средно за страната), а 61% биха инвестирали в нови технологии с цел повишаването му.

Бизнес среда

Едва 1/3 от мениджърите са съгласни, че данъчната система създава равни условия за всички фирми в страната, а доверие в съдебната система имат само 28%. Сред бариерите пред развитието на бизнеса са: слабата подкрепа от страна на държавата, бюрокра­цията, проблемната нормативна уредба, административните неуредици и голяма данъчно-осигурителна тежест. 64% от участниците в проучването смятат, че банковата система е стабилна, 36% намират защитата на имуществените права за неефективна. Върху бизнеса влияят и елементите на инфраструктурата - електроснабдяване и комуни­кации (над 60%), пътно-транспортна инфраструктура (54%) и снабдяване с горива (44%).

По отношение на удовлетворение от законодателния процес 40% смятат, че в момента нивото на ангажираност на заинтересованите страни е удовлетворително. Едва 27% са доволни от правителствените инициативи по отношение на публичните обсъждания, които играят ключова роля в установяването на прозрачност и доверие в обществото. 27% смятат, че регулациите и проверките се прилагат избирателно, 19% - че се прилагат еднакво, а 24% не могат да преценят.

Европейската икономика до 2025 г.: Растежът се завръща, но плахоПрогнозата на ЕК очертава картина на охлаждане на икономиката на ЕС, но без значими негативни шокове

Приложимостта на електронното управление по отношение на административната и правната рамка се оценява като „средна“.

Темпът на текучеството на персонал в сектор „Търговия“ за периода между септември 2022 г. и септември 2023 г. е бил 20%. Той е най-висок в търговските дружества с над 250 служители и сред компаниите в София. Средното време за запълване на свободна позиция е 3 седмици.

27% от търговските компании отчитат ръст в размера на приходите си към януари 2023 г., а за 1/5 2022 г. е била по-слаба година от предходната. Промяна в броя на клиентите не се отчита от 60% от обхванатите предприятия. Близо 1/3 от търговските компании регистрират ръст в средния размер на сметката на клиент.

В периода септември 2022 г. – септември 2023 г. потреблението се забавя в сравнение със същия период година по-рано, като едва 1/5 от търговските компании регистрират съществен ръст по този показател. Според близо 1/3 домакинствата са ограничили своите покупки в търговските обекти, а за още 45% потребителската кошница не се е увеличила съществено спрямо 2022 г.

Има ли политика за сваляне на инфлацията и къде сме на прага на 2024 г.?Антиинфлационен подход е да се увеличават заплатите в публичния сектор заедно с реформи, водещи до съкращения на броя служители

За СМТ

От основаването си през 2010 г. СМТ обединява едни от най-големите търговски вериги с над 1000 търговски обекта и близо 23 000 служители в цялата страна. Членовете му са водещи компании в сферата на търговията с бързооборотни стоки, бяла и черна техника, продукти за грижа за здравето, дрогерийни продукти и строителни материали и оборудване. От създаването си сдружението защитава техните интереси при стриктно спазване на утвърдени добри практики, на конкурентното право и на принципа на плурализъм при определяне на приоритети за дейността и при вземането на решения.

По данни на ИПИ съвкупният ефект, измерен през създаденото пряко и допълнително вътрешно търсене от дейността на компаниите от модерната търговия през 2021 г., достига 9 788 млн. лева:

  • близо 5,2 млрд. лева разходи за доставени от български компании стоки, изпълнени услуги и инвестиции и над 700 млн. лева платени нетни заплати на наетите;
  • около 3,5 млрд. лева допълнителни (вторични) ефекти по веригата на стойността, създадени благодарение на дейността на доставчиците и партньорите;
  • над 400 млн. лева индуцирани (третични) ефекти по веригата на стойността, създадени благодарение на потреблението на доходите на домакинствата на наетите.

    • За проучването

    Bulgarian Business Climate Index (Индекс на бизнес климата в България/BBCI) е инструмент за оценка и анализ на състоянието на бизнес средата в България и за проследяване на перспективите пред българския бизнес в краткосрочен и средносрочен план. Разработен е през 2002 г. от Центъра за икономическо развитие, базира се на бизнес анкета с мениджъри на предприятия и е сходен с германския IFO Business Climate Index. Данните са набирани в периода 2002 – 2010 г. на всяко тримесечие, а след дълго прекъсване, Индексът е актуализиран и подновен в началото на 2023 г.. Настоящата вълна обхваща основна извадка от 400 компании с подсилване от 200 търговски фирми. За целите на анализите на СМТ е добавен блок въпроси, задаван ексклузивно на представителите на търговските дружества, свързан с регулаторната рамка, административните актове, налагани на фирмата, работната сила и финансовото положение на компанията.