Нетаняху среща остра съпротива от крайнодесните си съюзници за примирието с Хамас
Тръмп, който беше първият лидер, приветствал сделката в сряда, оказа натиск върху Израел и Хамас да постигнат примирие преди встъпването му в длъжност в понеделник
В четвъртък израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обвини Хамас, че не спазва части от споразумението за прекратяване на огъня и освобождаване на заложници в Газа.Това малко или много се дължи на отпора, който премиерът срещна срещу сделката от страна на крайнодесните си съюзници.
Израел съобщи, че е отложил заседание на кабинета, на което трябваше да бъде одобрена сделката, но Хамас заяви, че се придържа към споразумението, обявено от посредниците в сряда, предава Financial Times.
Президентът на САЩ Джо Байдън, новоизбраният му наследник Доналд Тръмп и премиерът на Катар, чиито страни посредничат в преговорите, обявиха в сряда вечерта, че Хамас и Израел са постигнали съгласие по сделка, която ще спре 15-месечната война в Газа и ще освободи 98-те заложници, които все още са в плен.
Тръмп, който беше първият лидер, приветствал сделката в сряда, оказа натиск върху Израел и Хамас да постигнат примирие преди встъпването му в длъжност в понеделник.
Той неколкократно предупреди, че ще има „адски тежки последствия“, ако заложниците не бъдат освободени до 20 януари. Предвижда се прекратяването на огъня да влезе в сила и първите заложници да бъдат освободени в неделя.
Но правителството на Нетаняху, което разчита на подкрепата на две крайно десни партии, които са твърдо против всякаква сделка, заяви, че остава да се уточнят последните детайли, а в четвъртък сутринта добави, че Хамас се отмята от уговорката.
„Израел няма да определи дата за заседание на кабинета и правителството [за одобряване на сделката], докато посредниците не обявят, че Хамас е одобрил всички детайли“, заяви кабинета на Нетаняху.
Израел заяви, че Хамас отстъпва от споразумението, като се опитва да диктува кои палестински затворници да бъдат освободени в замяна на израелските заложници.
Изявлението на Нетаняху идва, след като член на крайнодясната Религиозно-ционистка партия на финансовия министър Безалел Смотрич заяви, че може да напусне правителството, ако то одобри сделката.
В разговор с радио „Kan“ Цви Сукот, депутат от ционистите, казва, че партията „по всяка вероятност“ ще подаде оставка от правителството, ако сделката бъде одобрена, тъй като нейната мисия е да „промени ДНК-то на Израел“, а не просто да попълни състава на коалицията.
Самият Смотрич неведнъж е критикувал идеята за подобни споразумения, а в сряда вечерта определи предложението като „лошо и опасно“. Той заяви, че условието му за оставане в правителството е Израел да може да възобнови войната в Газа „с пълна сила“, след като заложниците бъдат освободени.
Споразумението дава надежда за спиране - и евентуално за прекратяване - на жестоката война, която се превърна в най-смъртоносната глава в десетилетната история на израелско-палестинския конфликт. Войната превърна Газа в руини, погълна израелското общество и доведе Близкия изток до ръба на пълномащабна разруха.
Ако сделката бъде изпълнена, както е планирано, тя ще включва първоначално 42-дневно примирие, по време на което 33 заложници, включително деца, жени, болни и възрастни хора, ще бъдат освобождавани на интервали. В замяна на това палестинците ще бъдат освободени от израелските затвори, ще бъде разрешен приток на помощи в Газа и ще има частично израелско изтегляне от анклава.
До 16-ия ден от примирието се планира Израел и Хамас да започнат преговори за втория етап от споразумението, който ще включва освобождаването на останалите живи заложници, пълно израелско изтегляне и край на войната.
Тръмп твърди, че сделката е следствие от победата му на президентските избори в САЩ през ноември, докато Байдън я определи като „едни от най-трудните преговори, които някога съм водил“.
Сделката беше приветствана и от Иран, който я прие за „историческа победа“ за палестинския народ и като доказателство, че антиизраелското съпротивително движение е оцеляло след месеци на унищожителна война.
Конфликтът беше предизвикан от нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., по време на което бойци от палестинската войнствена групировка убиха 1200 души и взеха 250 заложници. Израел отговори с офанзива в Газа, при която загинаха повече от 46 000 души и се разрази хуманитарна катастрофа в анклава.