В края на януари, едва седмица след началото на втория мандат на Доналд Тръмп, високопоставен служител на НАТО предупреди членовете на Европейския парламент за нарастващата заплаха от руската хибридна война срещу Запада. По време на изслушване Джеймс Апатуарай, заместник-генерален секретар на НАТО по въпросите на иновациите, хибридните войни и киберсигурността, разкри, че „през последните години в страните от НАТО са извършвани саботажни атаки“ – сред тях дерайлирания на влакове, палежи, нападения срещу ключова инфраструктура и дори заговори за убийства на водещи индустриалци. Откакто руският президент Владимир Путин започна пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г., подобни саботажни операции, свързвани с руското разузнаване, са засечени в 15 държави.

След изслушването през януари Апатуарай заяви пред медиите, че НАТО трябва да премине към „военна готовност“, за да се справи с нарастващите заплахи.

През последните седмици обаче драматичните опити на Тръмп да постигне сближаване с Путин изместват темата за руската саботажна кампания на заден план, както отбелязват разследващите журналисти Андрей Солдатов и Ирина Бороган в статия за Foreign Affairs, озаглавена Подпалвач, убиец, саботьор, шпионин.

Солдатов и Бороган са съоснователи на платформата Agentura.ru, която наблюдава дейността на руските тайни служби. Двамата са съавтори на Тhe New Nobility: The Restoration of Russia’s Security State and the Enduring Legacy of the KGB и на The Compatriots: The Brutal and Chaotic History of Russia’s Exiles, Émigrés, and Agents Abroad.

Какво означава за примирието между Москва и Киев идеята САЩ да контролират украинската инфраструктура

В опит бързо да сключи сделка за прекратяване на войната в Украйна, новата администрация във Вашингтон заговори за „нова ера“ в отношенията между САЩ и Русия. В същото време Белият дом започна да демонтира усилията на ФБР и Министерството на вътрешната сигурност за противодействие на кибервойната, дезинформацията и намесата в изборите – все инструменти, свързвани с Москва. Тръмп дори заяви, че Русия може да бъде „доверен партньор“ в изпълнението на евентуално мирно споразумение, като добави, че Путин „ще бъде по-отстъпчив, отколкото е необходимо“, обобщават авторите.

Всякакви очаквания, че едно споразумение между Тръмп и Путин ще накара Кремъл да спре саботажните си действия, са опасно наивни. Политическото ръководство в Москва няма да позволи това, отбелязват те.

Според Солдатов и Бороган малцина в руските силови структури вярват, че може да се постигне траен мир със САЩ или със Запада като цяло. Те припомнят, че още през февруари ръководителят на изследванията във Валдайския клуб, проправителствен мозъчен тръст, Фьодор Лукянов заяви, че няма шанс за „втора Ялта“ – глобално споразумение, което да преразпредели сферите на влияние в Европа.

Същевременно недоверието на руските спецслужби към американските намерения остава дълбоко. Възприемането на Запада като екзистенциален враг на Русия е вековна доктрина. За руските разузнавачи инициативите на Тръмп към Путин са не възможност за мир, а шанс за разширяване на подривната им дейност в Европа, пишат Солдатов и Бороган. И предупреждават: скептицизмът на администрацията на Тръмп към НАТО и защитата на трансатлантическите съюзници може само да окуражи Кремъл да засили атаките си.

Оказа ли се разговорът между Тръмп и Путин победа за руския лидер?

След три години война в Украйна руските шпионски мрежи са напълно мобилизирани в Европа. Саботажът и хибридната война вече са основна част от стратегията на Москва – не само за дестабилизация, но и за подкопаване на европейската подкрепа за Украйна. Атаките създават икономически и социални разходи за правителствата, всяват несигурност сред населението и търсят слабости в европейската отбрана. Ако Западът не разработи координиран и ефективен отговор, Кремъл няма да види причина да спре тази кампания, посочват още разследващите журналисти в статията си за Foreign Affairs.

Новите московски убийци

От анексирането на Крим през 2014 г. руските спецслужби експериментират със саботажни операции в чужбина като инструмент за натиск върху Запада. Първоначално това се ограничаваше до отделни атаки – като взривяването на оръжейни складове в Чехия от агенти на ГРУ, за да се попречи на снабдяването на украинската армия.

Но след инвазията през 2022 г. руските разузнавателни служби – Федералната служба за сигурност (ФСБ), Външното разузнаване (СВР) и ГРУ – започнаха мащабна саботажна кампания в Европа.

Един от най-дръзките опити бе заговорът за убийството на Армин Папергер, ръководител на германския оръжеен гигант Rheinmetall, през пролетта на 2024 г. Заговорът бе осуетен от германските и американските разузнавателни служби. Апатуарай потвърди през януари, че има и други подобни заговори срещу водещи индустриалци.

Освен инфраструктурни и индустриални цели, Кремъл се стреми да използва саботажите и за политическо влияние, посочват Солдатов и Бороган.

В навечерието на парламентарните избори в Германия през февруари бе регистрирана серия от нападения, извършени от афганистанци и други мигранти. Германските разузнавателни служби подозираха, че руските агенти са провокирали тези атаки с цел да увеличат подкрепата за крайната десница, която се противопоставя на помощта за Украйна.

Подобни атаки не винаги са насилствени. Кремъл активно използва социалните мрежи за вербуване на младежи – особено от постсъветските диаспори – за дребни саботажи, като например надраскване на расистки и антиукраински лозунги в квартали с голямо присъствие на мигранти.

Германия е готова да отпусне 3 млрд. евро на Украйна

Друга тревожна тактика на Москва е засиленото използване на чужденци като заложници

По време на Студената война размяната на пленници беше строго регулирана дейност между разузнавателните агенции. Днес обаче руските служби виждат в отвличането на граждани от Запада мощен инструмент за изнудване.

След сделката за освобождаването на американската баскетболистка Бритни Грайнър Москва осъзна, че може да използва заложници за натиск върху западните правителства. През март 2024 г. руските власти освободиха американския учител Марк Фогел, задържан за притежание на медицинска марихуана. Тръмп посрещна Фогел лично в Белия дом и представи освобождаването му като дипломатически успех.

Освободеният репортер на WSJ Евън Гершкович пристигна в САЩ и бе посрещнат като герой

Ще продължи ли Западът да си затваря очите?

Въпреки огромните доказателства, че Кремъл е разработил систематична и все по-смъртоносна стратегия за хибридна война, западните лидери не успяха да измислят адекватна стратегия за нейното ограничаване. Засега тактики като назоваване и засрамване, които Съединените щати и техните европейски съюзници възприеха след намесата на Русия в изборите в САЩ през 2016 г., остават значителна част от реакцията на Запада.

Солдатов и Бороган припомнят в статията си, че през ноември 2024 г. Лондон бяха дадени на съд група българи, обвинени в шпионаж в полза на руски агенции – включително наблюдение на американската военна база в Щутгарт, където се смяташе, че са обучавани украинските военни, планиране на атака срещу казахстанското посолство в Лондон и нападение на двама разследващи журналисти, опозиционни на Кремъл, както и на казахстански политик в изгнание в Лондон. В началото на март всички обвиняеми бяха признати за виновни в това, което се превърна в по-мащабно усилие да се разобличат и накажат онези, които са в тайно споразумение с Москва. В същото време някои европейски държави изглежда се опитват да намалят ефекта от саботажните атаки, извършвани от руски агенти, като отричат или омаловажават техния мащаб, посочват Солдатов и Бороган.

Петима българи са обвинени във Великобритания в шпионаж в полза на Русия

По-обещаващи са последните усилия за удвояване на сигурността

Няколко европейски държави, например, предприеха нови мерки за защита на телекомуникационни кабели, тръбопроводи и друга критична инфраструктура в Балтийските страни, близо до Русия. Това включва стартирането през януари на водена от Великобритания система за реагиране за проследяване на потенциални заплахи за подводната инфраструктура и за наблюдение на руската сенчеста флота - остаряващи и зле поддържани плавателни съдове, работещи под неясни собственост и управление.

Според Солдатов и Бороган обаче сътресенията в разузнавателната общност на САЩ, причинени от преориентирането на Тръмп към Москва, затрудняват оформянето на всеобхватен западен отговор.

Администрацията Тръмп постави нови приоритети за американското разузнаване - включително насочване към наркокартелите в Мексико и фокусиране повече върху Китай - вместо върху Русия и подкрепата за Украйна. За шпионските служби на Москва тези ходове са възможност за увеличаване на дейността им на Запад, отбелязват Солдатов и Бороган.

Ако ходовете на Тръмп доведат до драматичен спад в наблюдението на Русия, това няма да е първият път, когато разузнавателната общност на САЩ ще отклони поглед от основна заплаха. През 90-те години, след края на Студената война, имаше подобно изместване на вниманието от Русия, което доведе до значителна загуба на опит по руските въпроси и подценяване на рисковете от страна на Вашингтон, предупреждават Солдатов и Бороган. Според тях този спад на разузнаването много вероятно е допринесъл за погрешната преценка на Запада за Путин през първите му години на власт, когато той положи основите на подновената руска автокрация и конфронтацията с Европа и САЩ. Би било пагубно да повторим същата грешка днес, предупреждават те.