В Деня на Европа, 9 май, президентът Румен Радев предизвика бурна политическа вълна с обявеното си намерение да внесе в Народното събрание предложение за национален референдум относно приемането на еврото. Предвиденият въпрос към гражданите гласи:

„Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?“

По думите на държавния глава, това допитване ще бъде „проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва правото на българите да определят своето бъдеще.“ Президентът изтъкна още, че референдумът ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“, че ще върне хората към урните и ще помогне на политическата класа да възстанови диалога с гражданите и да се бори за тяхното доверие.

Още на следващия ден председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе яснота по процедурния контекст. В изявление, цитирано от БТА, тя подчерта, че към момента „в Народното събрание няма внесено такова предложение. Тоест, това е намерение.“

Според нея, така, както въпросът е бил представен – без мотиви – той е „спорен“, като добави: „Нека да видим мотивите какви са.“ Киселова подчерта, че темата попада в компетенциите на поне две парламентарни комисии – по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, и изрази надежда предложението, ако бъде внесено, да бъде добре мотивирано и съобразено с решенията на Конституционния съд.

Подкрепа за инициативата дойде от вицепрезидента Илияна Йотова, която заяви в предаването „Панорама“ по БНТ, че „такъв референдум е необходим, защото беше загубено много ценно време, за да бъдат запознати гражданите с приемането на еврото – с всичките плюсове, минуси, рискове, но и възможности.“ Според нея решението на президента е „много силно“.

От другата страна на политическия спектър, управляващото мнозинство и прозападните партии остро разкритикуваха идеята. Премиерът Росен Желязков заяви в официална позиция, че „България отдавна избра своя европейски път на развитие, като пое валидно задължение за участие в паричния съюз с ратификацията на Договора за присъединяване и влизането му в сила.“ Той подчерта, че правителството ще продължи усилията за присъединяване към еврозоната и напомни: „Конституционният съд през 2024 г. се произнесе категорично, че провеждането на референдум за приемането на еврото е конституционно недопустимо.“

След коментарите на Киселова лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви следното:

„Смятам, че Народното събрание трябва категорично да отхвърли, дори да не разглежда подобно предложение, защото то е противоконституционно, а има вече и решение на Конституционния съд.“

„Този въпрос е решен с международния договор отдавна, в който сме се съгласили да да въведем еврото“, заяви Борисов.

Еврозоната е зоната, в която държавите членки са "на първа скорост", най-развитите държави. Когато сме подписвали международния договор, сме се съгласили за въвеждане на еврото, отбеляза още лидерът на ГЕРБ.

В българското общество няма консенсус по този въпрос, заяви президентът

Румен Радев внася в парламента предложение за референдум за приемането на еврото

Остра позиция изрази и Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, председател на бюджетната комисия в Народното събрание: „Ще гласувам против свикването на референдум за еврото без никакво колебание и колкото трябва, толкова пъти. Искам България в Европа, а не в Азия.“

СДС също определи действията на Радев като антиевропейски:

„Румен Радев извиси най-силния глас в истерията срещу приемането на еврото“, се казва в позиция на партията. Според тях искането на президента за референдум в Деня на Европа доказва, че той е „проводник на антиевропейските сили в България“.

„Продължаваме промяната“ отхвърли категорично легитимността на инициативата: „Законът е ясен – не може да се провежда референдум по вече ратифицирани международни договори. А президентът няма правомощия да го налага – решението е на Народното събрание.“

В позицията на партията се подчертава, че „вместо да защитава бъдещето ни, президентът действа срещу стратегическите интереси на страната.“

Съпредседателят на ПП Кирил Петков добави във Facebook: „Ще направим всичко по силите си да влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г. и твърдо заявяваме, че няма да подкрепим този противоконституционен референдум.“

Ивайло Мирчев от ДБ заяви: „На 9 май – Деня на Европа – президентът поиска референдум за еврото. Маските паднаха. Всички карти са на масата. Вече е ясно кой къде стои.“ Според него инициативата е „отчаян опит България да бъде върната в прегръдката на тъмното минало – далеч от стабилността, сигурността и ценностите на Европейския съюз.“

С откровено пренебрежение към инициативата реагира и ДПС – Ново начало. В позиция, подписана от Делян Пеевски, се казва: „Несъстоятелен Радев. Да се направим, че не се е случвало.“ Според тях: „Изказването на Радев от 19:00 часа в Деня на Европа е толкова несъстоятелно, че заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило.“

На обратния полюс, формации като „Възраждане“, ИТН, МЕЧ и „Величие“ изразиха подкрепа за държавния глава. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви: „Президентът, макар и късно, се съобрази с призивите на „Възраждане“ и настроенията на огромното мнозинство от българския народ.“ Той предупреди, че ако парламентът отхвърли или протака гласуването на референдума, партията му ще предложи „нестандартно, но изцяло съобразено с Конституцията решение“.

От датата на въвеждане на еврото за период от един месец левът и еврото ще са законни платежни средства на територията на страната. През този месец гражданите ще могат да извършват в двете валути само плащания в брой

БНБ публикува още въпроси и отговори за приемането на еврото

Слави Трифонов от „Има такъв народ“ припомни: „Още когато бяхме телевизионно предаване, инициирахме референдум, в който участваха три милиона и половина българи. Тогавашната политическа класа замете този референдум под килима. Аз съм абсолютен поддръжник и подкрепям провеждането на референдуми.“

„Подкрепям решението на президента да внесе искане в Народното събрание за провеждане на референдум за лева. Струва ми се леко закъсняло“, заяви Радостин Василев от МЕЧ пред БТА. Той добави: „Когато има разминаване между общественото мнение и това на политиците, най-добрият начин е провеждането на национален референдум.“

От партия „Величие“ лидерът Ивелин Михайлов обяви: „Това е единственият почтен ход на водач, който иска да чуе гласа на народа.“

Не закъсняха и вътрешни сътресения в президентската администрация.

Крум Зарков, секретар по правните въпроси на президента, обяви, че ще подаде оставка: „Причината е предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос, с което не мога да се съглася, съответно да подпомагам.“