Огромните инвестиции в инфраструктурата за изкуствен интелект, които се правят в момента, вероятно са най-голямото и най-бързо внедряване на технология с общо предназначение в историята.

През тази и следващата година само Google, Amazon, Microsoft и Meta ще похарчат зашеметяващите 750 млрд. долара за центрове за данни, които да захранват техните модели. Morgan Stanley прогнозира, че общите глобални разходи в тази област ще достигнат 3 трлн. долара до 2029 г.

Но нервните инвеститори все по-често си задават въпроса: Каква възвръщаемост ще генерират тези огромни капиталови разходи? И историята показва, че те имат право да са нервни, пише в свой анализ Джон Торнхил, технологичен експерт и колумнист на Financial Times.

Той поставя изкуствения интелект в историческа перспектива през погледа на Карлота Перес, авторка на книгата „Технологични революции и финансов капитал: динамиката на балоните и златните векове“. В нея тя идентифицира пет големи технологични революции: индустриалната революция от края на 18 век; революцията на парата, въглищата и железопътния транспорт от 30-те години на 19 век; революцията на стоманодобивната и тежката машиностроителна промишленост от 70-те години на 19 век; ерата на масовото производство в началото на 20 век; и революцията в информационните технологии, започнала през 70-те години на миналия век. Изкуственият интелект пък е разглеждан като продължение на тази пета технологична революция.

Авторката твърди, че тези революции следват доста предсказуем цикъл. Първоначалната фаза на внедряване води до много творчески и социални сътресения, тъй като индустриите и регионите се променят рязко. Това обикновено е съпроводено с прекомерни инвестиции, финансова мания и балони на фондовия пазар.

„Въпреки това, тези балони често са продуктивни, като финансират изграждането на жизненоважна инфраструктура, която позволява последващото масово внедряване на технологии – като изграждането на железопътни линии или електропреносни мрежи – и реализирането на по-широките им икономически ползи. Що се отнася до AI, ние все още сме в тази маниакална фаза на инсталиране“, пише от своя страна Торнхил.

Като доказателство за тази теза той цитира доклад на Масачузетския технологичен институт (MIT), който разтревожи инвеститорите на фондовия пазар тази седмица. Изследователите установяват, че 95% от анкетираните компании не получават никаква възвръщаемост от инвестициите си в генеративен AI.

Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, също предупреди „че някои инвеститори вероятно ще загубят много пари“.

Следователно, твърди технологичният експерт, изглежда вероятно да настъпи шокиращ срив – или няколко срива – преди появата на някакъв „златен век“ на изкуствения интелект.

Перес мисли по-сходен начин, като казва: „Не съм виждала „златен век“ без срив“.

Според нея спукването на балона на изкуствения интелект може да доведе до още по-големи сътресения, тъй като капиталовите пазари не функционират правилно. Сега те се фокусират повече върху спекулативни игри, като криптовалутите, отколкото върху продуктивни инвестиции, а глобалният дълг възлиза на повече от три пъти БВП.

„Това също може да бъде причина за огромна нестабилност“, казва тя.

В продължение на години капиталовите разходи на големите технологични компании нарастват стабилно, фокусирани върху облака, логистиката и основната инфраструктура. След това дойде пускането на ChatGPT в края на 2022 г. и с него осъзнаването, че изкуственият интелект може да преобърне техния бизнес. Технологията доведе до надпревара във „въоръжаването“, при която милиарди се изливат в сървъри, чипове и центрове за данни, за да захранват генеративния изкуствен интелект.

„Но инвеститорите трябва да обмислят как тази технологична революция може да се различава от предишните цикли. Тя със сигурност е първата, която се задвижва както от софтуер, така и от хардуер. Това променя някои финансови динамики, тъй като влизат в действие масивни мрежови ефекти. Софтуерните компании могат да се разрастват по-бързо и да станат глобални за една нощ“, продължава в анализа си Торнхил.

ChatGPT на OpenAI се използва от 700 милиона души всяка седмица, по-малко от три години след пускането му. Но ако цифровата глобализация увеличава възможностите, тя също така увеличава и рисковете. Пример за това е по-евтиният модел на китайската DeepSeek, който разтърси инвеститорите в американски технологични акции.

Може би най-интригуващата разлика обаче е доколко днешните AI компании ще се възползват от финансовите печалби, които помагат да се реализират, смята Торнхил, добавяйки, че технологията ускорява напредъка в много области: биотехнологии, роботика и материалознание, например.

AI компаниите биха могли да експлоатират технологичното си предимство, за да се превърнат в значими играчи в областта на здравеопазването, откриването на лекарства или автономните автомобили, но технологичният експерт се пита: До каква степен могат да се превърнат те в компании с общо предназначение и да се възползват от плодовете на златната ера?

„Още един важен урок обаче трябва да се извлече от предишните революции“, обяснява Перес пред колумниста на Financial Times. „За да навлезе в „златен век“ дадена технология, гражданското общество трябва да оформи революцията според собствените си цели. Така например, по-ранните политици създадоха антитръстови агенции, за да укротят прекалено мощните компании, и създадоха социални държави, за да смекчат сътресенията на пазара на труда“.

Тя твърди, че днешните дисфункционални финансови пазари, концентрацията на корпоративна власт, възходът на популизма и заплахата от климатичните промени са довели света до нов поврат.

„Въпреки това, както историкът А. Дж. П. Тейлър някога е написал за революциите в Европа през 1848 г., понякога страните могат да достигнат повратни точки – и да не успеят да се променят“, пише в заключение Джон Торнхил.