В над 240 места във Франция се провеждат протести, съобщи профсъюзът CGT. Демонстрантите искат от правителството да отмени предстоящите бюджетни съкращения.

Президентът Еманюел Макрон и новият министър-председател Себастиен Льокорню, който все още работи по сформирането на кабинет, са под натиск да овладеят финансите на втората по големина икономика в еврозоната, пише Reuters.

Неговият предшественик, Франсоа Байру, беше отстранен от парламента на 8 септември заради драстичния си план за съкращаване на бюджета с 44 милиарда евро. Льокорню все още не е казал какво ще направи с предложенията на Байру, но се очаква да разкрие плановете си в следващите няколко дни.

Синдикалните лидери, включително от твърдолинейната CGT и най-големия профсъюз във Франция, CFDT, искат повече разходи за обществени услуги, по-високи данъци за богатите и отмяна на промяната в държавните пенсии.

Около 27% от училищния персонал, включително учители, психолози и помощник-учители, са се присъединили към стачката, информира Snes-FSU – един от основните учителски синдикати във Франция.

Умореното от високи разходи общество привества идеята за облагане на милиардерите с по-високи такси. Но ще се съгласи ли правителството?

Данъкът на Зукман: 38-годишният икономист има рецепта за спасяване на Франция от дълговата криза

Ученици са блокирали гимназии в няколко града, за да протестират срещу възможни съкращения в бюджета за следващата година, съобщава France24. Към момента има информация за блокади в Париж, както и в югозападния град Бордо и в Монпелие на юг.

Между 500 000 и 1 милион души участваха в национални протести на 18 септември, организирани от профсъюзите, според данни на полицията и профсъюзите. Но в стачката в четвъртък се очаква да участват много по-малко демонстранти. Около 70 000 полицаи са мобилизирани в цяла Франция.

Орели Гание, генерален секретар на синдиката на учителите FSU-SNUipp, заяви пред France Info, че „липсата на политическа яснота“ във Франция означава, че по-малко учители ще участват в протестите в четвъртък. „Но работниците, с които се срещаме, подкрепят необходимостта от по-голяма данъчна справедливост и социална справедливост и признават необходимостта от бюджет, който отговаря на нуждите на училищата.“

Льокорню, близък съюзник на Макрон, се очаква да произнесе първата си реч пред парламента следващата седмица и да обяви новото правителство в следващите дни.

Неговата непосредствена задача е да изготви бюджет за Франция за 2026 г. Има обаче несигурност относно точните му параметри или как ще го прокара в парламента. Центристката група на Макрон няма парламентарно мнозинство и вероятно се нуждае от някаква форма на подкрепа от дясната партия „Les Républicains“ и социалистите, за да приеме бюджета.

В първото си интервю за вестник „Le Parisien“ миналата седмица Льокорню изключи създаването на нова форма на данък на богатите или отмяната на непопулярното увеличение на пенсионната възраст, предложено от Макрон, което е сред ключовите искания на социалистите.

Най-богатият човек във Франция атакува идеята лицата със състояние над 100 милиона евро да бъдат облагани с 2%

Бернар Арно: Предложението за данък „Богатство“ е удар върху френската икономика

Льокорню отхвърли предложението на икономиста Габриел Зукман, подкрепено от социалистите, за 2% данък върху състоянието на 0,01% от най-богатите във Франция в бюджета за 2026 г. Социалистите, които искат промяна в данъка като цена за подкрепата си за приемането на бюджета, ще се срещнат с новия премиер в петък за продължаване на преговорите.

Министър-председателят заяви пред „Le Parisien“ миналата седмица: „Има политическо и обществено търсене на по-голяма данъчна справедливост, особено с цел възстановяване на публичните ни финанси. Не можем да отхвърлим този дебат, без да го обсъдим. Но дали данъкът на Зукман е правилният отговор? Единственият отговор? Лично аз не смятам така.“

Тази седмица Льокорню написа писмо до профсъюзите, в което обеща да подобри пенсионните разпоредби за жените. Профсъюзите отвърнаха, че вместо това искат да бъдат суспендирани промените на Макрон в пенсионната система, приети без гласуване в парламента през 2023 г.