Съединените щати налагат санкции срещу двете най-големи руски петролни компании - „Роснефт“ и „Лукойл“, с цел да „отслабят военната хазна“ на Владимир Путин и да подкрепят усилията на президента Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна.

Това е първият път, в който администрацията на Тръмп въвежда преки мерки срещу Москва във връзка с пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

„Това са изключително сериозни санкции“, заяви американският президент. „Надяваме се, че няма да останат в сила дълго. Надяваме се войната да приключи.“

Министърът на финансите Скот Бесент коментира: „Предвид отказа на президента Путин да сложи край на тази безсмислена война, Министерството на финансите санкционира двете най-големи руски петролни компании, които финансират военната машина на Кремъл.“

Бесент допълни, че САЩ са готови да предприемат допълнителни действия и призова съюзниците „да се присъединят и да спазват наложените санкции“.

Санкциите обхващат и няколко руски дъщерни дружества, в които „Роснефт“ и „Лукойл“ имат мажоритарен дял, като тези компании вече може да бъдат изключени от всички операции в щатски долари.

Посланикът на Украйна във Вашингтон Олга Стефанишина приветства решението: „За първи път по време на управлението на Тръмп Вашингтон решава да наложи пълни блокиращи санкции срещу руски енергийни компании“, каза тя.

По думите ѝ ходът е „в пълно съответствие“ с позицията на Киев, че „мир може да има само чрез сила и оказване на натиск върху агресора с всички налични международни инструменти“.

Миналата седмица Великобритания също наложи санкции срещу двете петролни компании, а Европейският съюз се готви да обяви 19-ия си пакет санкции срещу Москва, включително забрана за внос на руски втечнен природен газ (LNG).

След обявяването на американските мерки цените на суровия петрол се повишиха, тъй като пазарите очакват намаление на руския износ. Международният петролен бенчмарк Brent поскъпна с 1.83 долара (+2.92%), достигайки 64.42 долара за барел към 20:18 ч. източноамериканско време. Американският суров петрол (WTI) се повиши с 1.74 долара (+2.97%) до 60.24 долара за барел. По време на редовната търговия в сряда Brent поскъпна с 2% до 62.59 долара, а WTI – с 2.2% до 58.50 долара за барел.

Цените на американския петрол са се понижили с 16% от началото на годината, а Brent е спаднал с близо 14%. Междувременно ОПЕК+, оглавяван от Саудитска Арабия и Русия, увеличава производството от месеци.

В същото време търговските напрежения, породени от митата на Тръмп, засилват опасенията на петролните пазари, че забавянето на икономическия растеж може да намали търсенето на суров петрол.

Ню Делхи заявява, че „преговорите продължават“, след като Тръмп обяви, че премиерът Нарендра Моди е съгласен да спре да купува руски суров петрол.

Индия запазва „стратегическа автономия“ по въпроса за руския петрол въпреки натиска на САЩ

„Санкциите ще затруднят допълнително износа на петрол от руските компании – тенденция, която вече наблюдаваме след британските санкции“, коментира пред Financial Times Амрита Сен от консултантската компания Energy Aspects.

През 2022 г. руските петролни гиганти успяха да компенсират ефекта от западните санкции, пренасочвайки доставките си от Европа към Азия и използвайки „сянчест флот“. През тази година обаче положението им се влоши, тъй като световните енергийни цени спаднаха, а САЩ наложиха вторични мита на Индия заради покупката на руски петрол.

Сен смята, че новите санкции може да накарат китайски и индийски купувачи да ограничат вноса на руски петрол – нещо, което Тръмп открито поиска.

Със съобщението на администрацията на Тръмп в сряда вече четирите най-големи руски петролни компании са под американски санкции. „Роснефт“ е вторият по големина производител на петрол в света след саудитската Aramco.

Още през януари администрацията на Джо Байдън наложи санкции на „Газпром нефт“ и „Сургутнефтегаз“, но се въздържа да санкционира „Роснефт“ и „Лукойл“ от опасения, че това би могло да повиши световните енергийни цени.

Белият дом: Двамата лидери „нямат планове“ да се срещат, за да обсъждат начини за прекратяване на войната

От среща за мир - до дипломатически застой: Тръмп и Путин отмениха срещата в Будапеща

Тръмп все по-често изразява фрустрация от Путин заради продължаващата вече четвърта година война. Двамата лидери разговаряха по телефона миналия четвъртък, след което Тръмп обяви намерение да се срещне с Путин в Будапеща.

Планираната среща бе отменена пет дни по-късно след разговор между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския външен министър Сергей Лавров.

„Всеки път, когато разговарям с Владимир, разговорите са добри, но никога не стигаме до резултат“, заяви Тръмп в сряда от Овалния кабинет. Попитан за решението да наложи санкции, той отговори: „Просто почувствах, че е настъпил моментът.“

САЩ продължават да имат желание да се срещнат с Русия въпреки наложените от президента на САЩ Доналд Тръмп нови санкции срещу Москва, каза американският държавен секретар Марко Рубио, цитиран от агенциите. "Все още бихме се срещнали с руснаците", каза той пред репортери, преди да се отправи към Близкия изток. "Винаги ще бъдем заинтересовани от диалог, стига да има възможност за постигане на мир."

Опитът на руския президент да изгради национално-имперска идеология се основава не само на ценности, наложени отгоре, но и на умелото използване на идеи и нагласи, които вече съществуват в обществото

„Нашите скъпи приятели в Москва“ - две нови книги описват как Путин изолира Русия от Запада

Новият пакет санкции на ЕС ще бъде обявен в четвъртък, след като Словакия се съгласи да оттегли възраженията си, свързани с високите енергийни цени.

Датски представители съобщават пред FT, че вносът на руски втечнен природен газ ще бъде забранен от 1 януари 2027 г., което ще нанесе удар върху приходите на Москва.

Брюксел ще добави още 117 кораба от руския „сенчест флот“ от танкери, използвани за заобикаляне на предишните санкции, и ще затегне забраната за финансови транзакции с „Роснефт“ и „Лукойл“.

ЕС ще наложи и санкции на банки и компании, включително 12 от Китай и Хонконг, които според съюза помагат на Русия да набавя части за дронове и друго оръжие. Под ударите ще попаднат и фирми от Индия, Тайланд и ОАЕ.

Пакетът включва още забрана за транзакции с криптовалута, обвързана с рублата, както и ограничения за движението на руски дипломати в ЕС.

FT цитира високопоставен дипломат от ЕС, който казва: „Санкциите стягат примката около шията на руската икономика и ние ще продължим да я затягаме“