Датското правителство заяви, че Марк Рюте не може да води преговори от името на Дания или Гренландия за бъдещето на арктическия остров, след като започнаха да се очертават общите параметри на сделка, която очевидно е била договорена между генералния секретар на НАТО и Доналд Тръмп.

Американският президент обяви след срещата си с Рюте в сряда, че е зададен „рамков модел на бъдеща сделка“, която да уреди трансатлантическия спор около Гренландия след седмици на ескалиращо напрежение.

В изявление в четвъртък датският премиер Мете Фредериксен приветства постигнатия напредък, но подчерта, че ситуацията остава „трудна и сериозна“.

Тя добави недвусмислено:

„Само Дания и самата Гренландия могат да вземат решения по въпроси, които ги засягат. Можем да преговаряме по всички политически аспекти – сигурност, инвестиции, икономика – но не можем да преговаряме за нашия суверенитет.“

В същия дух датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви, че Рюте „не може да договаря споразумение“ от името на Дания или Гренландия.

В същото време той подчерта, че Рюте работи „лоялно за запазване на единството в НАТО“ и че е „много положително“, че Алиансът иска да направи повече за укрепване на сигурността в Арктика.

„Днес сме в много по-добра позиция, отколкото бяхме вчера“, отбеляза Поулсен.

Рюте коментира пред Reuters, че западните съюзници ще трябва да засилят присъствието си в Арктика като част от рамковата сделка, договорена късно в сряда със САЩ, след като Тръмп се отказа от повтаряните си заплахи да поеме контрола над острова.

„Ще се съберем в рамките на НАТО с нашите висши военни командири, за да определим какво е необходимо“, посочи Рюте в четвъртък.

„Нямам съмнение, че можем да го направим сравнително бързо. Със сигурност бих се надявал това да стане през 2026 г., дори в началото на 2026 г.“

Завоят в позицията на Тръмп донесе облекчение на европейските лидери, които бяха изправени пред перспективите за търговска война и заплаха пред стабилността на НАТО

Какво показа епизодът „Гренландия“ за отношенията САЩ-Европа

По-рано Рюте заяви на Световния икономически форум в Давос, че е провел „много добър разговор“ с Тръмп за това как съюзниците в НАТО могат да гарантират сигурността в Арктика – не само в Гренландия, но и в седемте държави с територии в арктическия регион.

„Една от работните линии, които се очертаха вчера, е да се уверим, че по отношение на Гренландия, в частност, няма да допуснем Китай или Русия да получат достъп – икономически или военен – до Гренландия“, каза той.

В сряда Тръмп рязко отстъпи от обещанието си да използва мита като инструмент за натиск с цел придобиване на Гренландия – до голяма степен самоуправляваща се територия на Дания – и също така изключи използването на сила, отстъпвайки от седмици на агресивна реторика.

Датският министър-председател Мете Фредериксен заяви в четвъртък, че е „добре и напълно естествено“ въпросът за сигурността в Арктика да бъде обсъждан между президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте

Дания е отворена за разговори за „Златния купол“, след като Тръмп обяви рамково споразумение за Гренландия

През уикенда той заплаши да наложи 10-процентни мита върху вноса от Дания, Франция, Германия, Швеция, Великобритания, Нидерландия и Финландия, ако те не оттеглят възраженията си срещу плановете му за Гренландия. Това накара лидерите на ЕС да обмислят ответни мерки.

Политиците трябва да се съберат по-късно в четвъртък в Брюксел на извънредна среща, за да обсъдят как да се справят с непредсказуемата политика на САЩ на фона на усещането, че трансатлантическите отношения може да са били необратимо увредени от опита на Белия дом да поеме контрол над Гренландия, пише The Guardian.

Тръмп нееднократно е заявявал, че САЩ трябва да поемат контрола над територията по съображения за „националната сигурност“, въпреки че страната вече разполага с военна база на острова и има двустранно споразумение с Дания, което ѝ позволява значително да разшири присъствието си там.

Спорът хвърли търговските отношения между ЕС и САЩ в хаос, принуждавайки блока да обмисля ответни икономически мерки, и също така заплашва да разклати трансатлантическия съюз в рамките на НАТО, който гарантира западната сигурност от десетилетия.

Макар че детайлите по предложеното споразумение остават оскъдни, Тръмп заяви, че това е „сделка, от която всички са много доволни. Това е най-добрата дългосрочна сделка. Тя поставя всички в много добра позиция, особено що се отнася до сигурността и минералите“.

Медийни публикации предполагат, че основата вероятно ще бъде преразглеждане на двустранния отбранителен пакт от 1951 г., актуализиран през 2004 г., за да отчете самоуправлението на Гренландия. САЩ разполагат с една база на острова – космическата „Питуфик“.

Фредериксен заяви, че Дания желае „да продължи конструктивния диалог със съюзниците си за начини за укрепване на сигурността в Арктика, включително чрез американската система за противоракетна отбрана Златен купол, при условие че това се прави с уважение към нашата териториална цялост“.

Европейски представители приветстваха новината за сделка, но с известна предпазливост. Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че това е вид победа, подчертавайки, че Италия „винаги е поддържала позицията, че е от съществено значение да се продължи диалогът“ между съюзниците.

Нидерландският премиер Дик Шоф каза, че е „положително, че вече сме на път към деескалация“, но добави, че САЩ, Канада и Европа трябва да „продължат да работят заедно в рамките на НАТО за укрепване на сигурността в арктическия регион“.

Германският канцлер Фридрих Мерц приветства промяната в реториката на Тръмп.

„Въпреки цялото разочарование и гняв от последните месеци, нека не бързаме да отписваме трансатлантическото партньорство“, каза той в реч в Давос.

„Ние, европейците, ние германците, знаем колко ценен е доверието, върху което се гради НАТО. В епохата на великите сили и Съединените щати ще зависят от това доверие. Това е тяхното – и нашето – решаващо конкурентно предимство.“

Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви, че обявлението е „първи положителен знак, че нещата се движат в правилната посока. Вълшебната дума през последните 48 часа беше деескалация. В момента деескалираме“.

Блокът обсъди и ответни икономически действия, включително мита върху американски внос за 93 млрд. евро, както и използването на т.нар. „базука“ – инструментът на ЕС срещу икономическа принуда, който би ограничил достъпа на САЩ до европейските пазари, включително в сферата на инвестициите и цифровите услуги.

Тереса Рибера, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, заяви, че ЕС трябва ясно да се противопостави на Тръмп.

„Мълчанието е твърде двусмислено, твърде опасно“, коментира тя в интервю за La Vanguardia.

„Ако Европа мълчи пред Тръмп, това подхранва страха.“