Фискалният съвет: Мултифондовете са стъпка напред, но остават въпроси за бъдещите пенсии

Нов анализ на Фискалният съвет дава принципна подкрепа на част от предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване, но предупреждава, че реформата във втория и третия пенсионен стълб все още не дава ясен отговор на ключовия въпрос – какви реални пенсии могат да очакват бъдещите пенсионери.

Становището е изготвено по повод законопроекта на Министерството на финансите за промени в допълнителното пенсионно осигуряване, публикуван за обществено обсъждане на 17 декември 2025 г.

Какво подкрепя Фискалният съвет?

Сред положително оценените мерки е въвеждането на мултифондов модел във втория и третия стълб. Предвижда се универсалните пенсионни фондове да предлагат три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен – съобразени с жизнения цикъл на осигурените. Осигурените ще могат да избират подфонд, а за хората с три или по-малко години до пенсия изборът ще бъде ограничен до консервативен профил.

Фискалният съвет подчертава, че средствата по индивидуалните партиди остават лична собственост на осигурените и са гарантирани, по аналогия с банков депозит.

Фискалният съвет: Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията

Положително се оценява и разширяването на допустимите инвестиции – включително инвестиции в акции на пазари за растеж, ETF-и и алтернативни инвестиционни фондове. В тази връзка се предвиждат и по-високи изисквания към експертния капацитет на пенсионноосигурителните дружества.

Съветът отчита като важна стъпка и по-ясната регулация на фазата на изплащане на средствата от универсалните фондове. Законопроектът въвежда три типа пенсионни продукти: пожизнена пенсия, разсрочено плащане и еднократно изплащане, според размера на натрупаните средства. Така за първи път понятието „пенсионен продукт“ получава ясна правна дефиниция.

Допълнителна защита за осигурените се предвижда чрез гаранция, че пожизнената и разсрочената пенсия не може да бъде по-ниска от сумата на внесените осигурителни вноски.

Фискалният съвет приветства и планираното постепенно намаляване на таксите. Новият модел предвижда инвестиционната такса да има фиксиран и променлив компонент, като с времето тежестта се измества към компонент, обвързан с постигнатата доходност.

Къде са резервите?

Въпреки положителните елементи, Фискалният съвет посочва, че въпросът за адекватността на втората пенсия остава недостатъчно разгледан. При сегашната осигурителна вноска от 5% и при често прекъсвани трудови биографии, натрупванията по индивидуалните партиди са обективно ограничени. Според Съвета именно темата за реалния размер на бъдещите пенсии трябва да бъде водеща в реформата.

Отбелязва се и липсата на задълбочен икономически и актюерски анализ. Не са представени ясни разчети за ефекта върху разходите на дружествата, върху нетната доходност за осигурените и върху очаквания размер на втората пенсия при различни осигурителни профили.

Съветът обръща внимание и на риска, произтичащ от поведението на осигурените. При ограничена финансова култура част от хората могат да избират неподходящи инвестиционни профили, което да доведе до по-ниски пенсии и обществено недоволство.

Друг риск е потенциалното нарастване на разходите. По-сложната структура на мултифондовете може да доведе до допълнителни такси за управление и прехвърляне между подфондове, което би намалило крайния размер на натрупванията.

Специално внимание се отделя и на индексацията на пожизнените пенсии. Според Фискалния съвет правилата трябва да бъдат ясно формулирани, за да се избегне обезценяване спрямо инфлацията и нарастващата продължителност на живота.

Накрая се отбелязва и допълнителното натоварване върху надзорните органи, най-вече върху Комисията за финансов надзор, която ще трябва да упражнява по-интензивен контрол.

По отношение на доброволното пенсионно осигуряване Фискалният съвет е по-скоро резервиран. Включването му в законодателните промени се оценява като положително, но липсва ясна стратегия за ролята му в пенсионната система. Остават без отговор въпроси за ниското участие, ограниченото доверие и стимулите за доброволни вноски.

Изводът

Според Съвета вторият и третият стълб трябва да се разглеждат като ключови инструменти за доход в старост, а не като второстепенни регулаторни сегменти. Това изисква фокус върху реалните резултати за осигурените – натрупвания, доходност и заместващ доход – а не само върху нормативната рамка.

Фискалният съвет призовава за по-целенасочена политика за развитие на третия стълб, обвързана с дългосрочни спестявания, финансова грамотност и данъчни стимули. Според становището само последователен и координиран подход може да превърне допълнителното пенсионно осигуряване в реален компенсатор на отслабващата роля на първия стълб.