Служебното правителство публикува текста на Споразумението за сътрудничество в сигурността между България и Украйна на сайта на Министерския съвет.

Както е посочено в заключителните разпоредби на текста, това споразумение не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.). Това означава, че не попада в приложното поле на Закона за международните договори на Република България, като не съдържа правнообвързващи ангажименти, а възможности за допълнително развитие на съвместни отбранителни способности.

Изпълнението на конкретните мерки остава зависимо от текущото национално законодателство и съответните решения на парламента.

В текста на споразумението се посочва, че то цели да надгради Съвместната декларация в подкрепа на Украйна, приета във Вилнюс на 12 юли 2023 г., отбелязва БТА.

Сред поетите ангажименти от двете страни са:

  • да развиват политическото си сътрудничество
  • военното си сътрудничество
  • сътрудничеството в областта на сигурността
  • сътрудничеството в областта на отбраната
  • икономическото сътрудничество
  • да си сътрудничат в усилията за оборудване и обучение на силите за сигурност и отбрана на Украйна
  • да подкрепят устойчивото и цялостно осъществяване на реформите, необходими на Украйна за напредък към членство в ЕС и НАТО
  • да си сътрудничат в укрепването на възстановяването, икономическата стабилност и устойчивост на Украйна като суверенна и демократична държава
  • да насърчават поемането на отговорност за нарушенията на международното право, включително международни престъпления, извършени от Руската федерация и нейните съучастници в или срещу Украйна и нейния народ
  • да подкрепят стремежа към справедлив и дълготраен мир и сигурност в Украйна, въз основа на изтеглянето на руските сили от територията на Украйна и възстановяване на териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.

Служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна на 30 март.

Вчера държавният глава Илияна Йотова го определи като „неадекватно“, припомня БТА.

Според нея служебният кабинет не може да изпълни споразумението нито със съдържание, нито да реализира каквото и да било по отношение на него.

„Моята позиция винаги е била, че когато става въпрос за подписване на международни документи, това трябва да стане от редовен кабинет и от избрано ново Народно събрание с една много широка дискусия, включително с българските граждани“, посочи Йотова.

Тя добави, че до момента служебният премиер не е потърсил никакъв контакт с нея, освен едно неуспешно телефонно обаждане. „Сутринта го предупредих, че моята реакция ще е остра, защото не смятам, че е редно да се предпоставят толкова важни въпроси“, посочи Йотова.