САЩ и Иран напуснаха Исламабад без споразумение след преговори, продължили повече от 14 часа, като дълбоките разногласия по ядрената програма, Ормузкия проток и санкциите остават нерешени.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс напусна пакистанската столица в неделя, признавайки открито провала на разговорите.

„Връщаме се в Съединените щати, без да сме постигнали споразумение“, заяви той пред журналисти.

По думите му основният проблем остава отказът на Техеран да приеме условията на Вашингтон:

„Просто не успяхме да стигнем до ситуация, в която иранците да са готови да приемат нашите условия.“

Ванс подчерта, че САЩ са представили „окончателното и най-добро предложение“, което поставя разговорите на ръба на изчерпване, ако не бъде прието.

Той изведе и ключовия въпрос, който остава без отговор: „Виждаме ли фундаментален ангажимент от страна на Иран да не разработва ядрено оръжие – не само сега, не само след две години, а в дългосрочен план? Все още не сме видели това.“

Още преди изявленията на американската страна, Техеран сигнализира твърда позиция. Говорителят на външното министерство Есмаил Багаеи призова САЩ да водят преговорите „добросъвестно“ и да се въздържат от „прекомерни искания и незаконни претенции“.

По думите му успехът на разговорите зависи от това Вашингтон да признае „законните права и интереси на Иран“. Той уточни, че дискусиите са обхванали всички ключови теми:

„Ормузкия проток, ядрената програма, военните репарации, вдигането на санкциите и пълното прекратяване на войната срещу Иран и в региона“.

Вицепрезидентът ще бъде най-високопоставеният американски представител, участвал в преговори с Иран след Ислямската революция през 1979 г.

Джей Ди Ванс предупреди Иран срещу манипулации на преговорите в Пакистан

В Исламабад пакистанските власти се опитаха да удържат процеса. Външният министър Ишак Дар призова двете страни да „спазят ангажимента си“ към примирието и потвърди, че Пакистан ще продължи да посредничи. Той разкри, че заедно с армейския командващ Асим Мунир са водили няколко „интензивни“ рунда преговори. Въпреки това американската делегация си тръгна с оценката, че Иран е отхвърлил условията.

Иранската страна на свой ред определи атмосферата като силно обременена. Багаеи заяви, че разговорите са били „пълни с недоверие и подозрение“, а нови сложни теми – като контрола върху Ормузкия проток и регионалните конфликти – допълнително са усложнили дневния ред.

Контролът върху Ормузкия проток остава основният блокиращ въпрос, като и двете страни отказват компромис по управлението на ключовия енергиен коридор.

Според информация на иранската агенция Tasnim, ситуацията в протока ще остане „непроменена“, ако САЩ не приемат това, което Иран определя като „разумно споразумение“.

„САЩ досега допуснаха грешки в преговорните си изчисления, подобни на грешките им във военните оценки. Иран не бърза“, заявява неназован източник пред агенцията.

Според коментатори в иранските държавни медии Вашингтон, като „губеща страна“ във войната, вече не може да диктува условията на преговорите.

Срещата на върха се проведе на фона на преминаването на два американски военни кораба през Ормузкия проток за първи път от началото на конфликта

САЩ и Иран без пробив след 14 часа преговори в Пакистан

Паралелно с дипломатическата динамика, сигналите от енергийния сектор остават смесени. Иран обяви, че очаква да възстанови до 80% от предвоенния капацитет на рафинерийната и дистрибуторската си система в рамките на един до два месеца.

Ремонтните екипи са били разположени почти незабавно след ударите, а около 2000 работници вече възстановяват ключови съоръжения в южната част на Техеран. Пълното възстановяване обаче ще изисква по-дългосрочни усилия, предава Financial Times.

Саудитска Арабия също отчете бързо възстановяване след атаките по енергийната инфраструктура. Кралството съобщи, че ключовият тръбопровод Изток–Запад отново работи с капацитет от 7 млн. барела дневно, а добивът в находището Манифа е възстановен.

Въпреки тези сигнали за стабилизация, геополитическото напрежение остава високо. Ормузкият проток – през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и газ – продължава да бъде централната точка на конфликта, а липсата на напредък в Исламабад подчертава колко крехко остава примирието.