Европейският съюз е изложен на риск от конфронтация с американския президент Доналд Тръмп. Причината е опитът на Брюксел да забави възлагането на мащабен договор за газопровод на Балканите на компания, свързана с личния адвокат на Тръмп. Информацията се базира на документи, разгледани от The Guardian. 

ЕС вече е влизал в сблъсък с Тръмп по въпроси като търговията, Украйна и военните разходи, но намесата в проекта за газопровода „Южна интерконекция“ изглежда е първият случай, в който блокът оспорва търговско начинание на хора от близкото обкръжение на президента.

Газопроводът ще преминава през Босна и Херцеговина. Според босненски източници, след месеци на натиск от страна на американски официални лица, местните власти ускоряват процеса по възлагане на договора на малко позната досега компания, базирана в щата Уайоминг.

Правителството е създало съвместно предприятие със зетя на Доналд Тръмп през февруари 2024 г. за изграждане на луксозен комплекс на мястото на бившия Генерален щаб на сръбската армия

Сърбия тайно е сключила сделка с компания на Джаред Къшнър за застрояване на защитен обект в Белград

Компанията AAFS Infrastructure and Energy, регистрирана през ноември миналата година и без публично оповестени собственици, е представлявана от две водещи фигури от кампанията на Доналд Тръмп за оспорване на резултатите от изборите през 2020 г. Това са адвокатът Джеси Бинал, защитник на президента по делото за размириците в Капитолия, и Джо Флин – брат на бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин.

Въпреки липсата на видим опит, AAFS планира да инвестира 1,5 млрд. долара в газопровода и други инфраструктурни проекти в Босна, съобщава местният ѝ представител.

През март законодателите одобриха закон, който според международната организация за борба с корупцията Transparency International създава „опасен прецедент“, тъй като предвижда договорът да бъде възложен на AAFS без провеждане на търг.

Няколко дни по-късно представителят на Брюксел в Сараево отправи неофициално предупреждение към босненските лидери, че застрашават перспективите на страната за членство в ЕС. В писмо от 13 април, получено от разследващото босненско издание istraga.ba и видяно от The Guardian, европейският представител Луиджи Сорека подчертава, че съгласно енергийното споразумение между Босна и Брюксел е „от решаващо значение проектозаконите да бъдат координирани изцяло“ с ЕС.

Сорека заявява, че Брюксел трябва да има думата в законодателството, свързано с газопровода. „По този начин Босна и Херцеговина може да продължи напред по своя европейски път и да избегне пропускането на възможности за по-нататъшна интеграция, както и на финансови ползи“, посочва той.

Бинал от своя страна настоява, че газопроводът е „приоритет за администрацията на Тръмп“. В отговор на намесата на ЕС той казва: „AAFS никога няма да изпуска от поглед това, което е наистина важно в този проект: гарантиране на енергийна сигурност и насърчаване на икономическото развитие за хората в Босна и Херцеговина. Ангажирани сме да работим в тясно сътрудничество с всички релевантни институции, за да изградим необходимата инфраструктура и да превърнем тази визия в реалност.“

Газопроводът би свързал Босна с терминал за втечнен газ в Хърватия, осигурявайки достъп до американско синьо гориво за страна, която в момента е изцяло зависима от Русия. 

След като Владимир Путин започна пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., Брюксел определи срок за държавите членки на ЕС – както и за кандидатите за членство, като Босна – да прекратят покупките на руски газ до 2028 г.

Проблемите в етнически разделената държава отново назряват, а централният апарат, създаден със сложилото край на войната Дейтънско споразумение, е на ръба на колапс

Додик, Путин и кризата в Босна - 30 години след клането в Сребреница

Въпреки това ЕС е изправен пред перспективата ключов елемент от енергийната карта на Европа да попадне под контрола не просто на американска компания, а на такава с пряка връзка с президент, чиито отношения с Брюксел са напрегнати.

На уебсайта на AAFS е изобразен орел – символ на американската държавност. В сайта не се посочват конкретни служители, но се твърди, че екипът разполага с дългогодишен опит в енергетиката, инфраструктурата и финансите. Липсват обаче публични данни компанията да е реализирала проекти с мащаба на планирания на Балканите.

Бинал и Джо Флин не са единствените фигури от обкръжението на Тръмп с интереси в Босна. Братът на Джо Флин – Майкъл Флин, бивш ръководител на разузнаването, помилван от Тръмп след обвинения за неверни показания пред ФБР относно контакти с Русия, е лобирал в полза на лидера на сръбската националистическа фракция в страната.

Тази кампания успява през октомври да доведе до отмяна на американските санкции срещу Милорад Додик – лидера на босненските сърби, който подкопава мирното споразумение от 1995 г., сложило край на тригодишната война с над 100 000 жертви.

През април Доналд Тръмп-младши, който управлява семейния бизнес, посещава Баня Лука – столицата на автономната Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина. Макар той и Майкъл Флин да не изглеждат пряко ангажирани с проекта за газопровода, Додик публично го подкрепя.