Фискалният съвет предупреждава за задълбочаващ се структурен дисбаланс в публичните финанси на България и отправя конкретни препоръки към правителството във връзка с изготвянето на бюджета за 2026 г.

Бюджетът за 2025 г. приключва с дефицит от 4,1 млрд. евро, което представлява над 3,5% от брутния вътрешен продукт. Това ниво надхвърля прага от 3%, заложен в европейските правила, но поради действащата дерогация за разходите за отбрана не се очаква незабавно стартиране на процедура за свръхдефицит. Очаква се част от военните разходи да бъдат изключени от оценката, което ще доведе до корекция надолу на официалния дефицит.

Към март 2026 г. натрупаният дефицит достига 1,5 млрд. евро, или 1,2% от БВП – най-високото равнище за този период от 2010 г. насам. Според Фискалния съвет това подчертава сериозни структурни проблеми в бюджета.

Общите разходи на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. достигат 48,4 млрд. евро, или 41,7% от БВП, докато приходите възлизат на 44,3 млрд. евро, или 38,2% от икономиката. Разликата между тях не се дължи на икономически цикъл, а отразява устойчив структурен дефицит.

Основният фактор зад този дисбаланс е увеличението на текущите разходи без съответно финансово обезпечение. Силно нарастват разходите за пенсии, социални трансфери и публични услуги като образование, здравеопазване и обществен ред, което създава дългосрочни ангажименти за бюджета.

Паралелно с това възнагражденията в публичния сектор се увеличават с ускорен темп. В условия на недостиг на работна сила това оказва натиск и върху частния сектор, където заплатите растат по-бързо от производителността. Според Фискалния съвет тази динамика има проинфлационен ефект, потвърден и от предварителните данни за инфлацията през април.

Допълнителен риск е свързан с нарастващия държавен дълг, който вече достига близо 30% от БВП. Разходите за обслужването му също се увеличават значително – през 2025 г. те нарастват със 76% до 954 млн. евро, или 0,8% от БВП.

На този фон Фискалният съвет формулира конкретни препоръки:

  • Запазване на текущия модел на данъчно облагане, включително ниските ставки и плоския данък, като се подчертава, че проблемите не са в приходите, а в разходната част.

  • Премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, заложени в секторните закони, тъй като те стимулират потреблението и засилват инфлационния натиск. Особено внимание се обръща на предвиденото нарастване на възнагражденията в МВР.

  • Уеднаквяване на осигурителната тежест между всички категории заети, включително държавните служители и полицаите, както и преразглеждане на категориите за ранно пенсиониране.

  • Провеждане на административна реформа чрез оптимизация на числеността и структурата на държавната администрация, включително възможно намаляване на броя на министерствата от 19 на 16 и премахване на дублиращи се функции.

  • Освобождаване в кратък срок на служителите в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, с цел ограничаване на разходите и освобождаване на ресурс.

  • Закриване на незаетите щатни бройки като инструмент за трайно ограничаване на разходите за персонал и предотвратяване на бъдещ натиск за разширяване на администрацията.

Според експертите тези мерки следва да бъдат допълнени от по-дълбоки структурни реформи, насочени към устойчиво подобряване на ефективността на публичните финанси.

Целият анализ на Фискалния съвет тук.