Канада каза „не“ на Тръмп. Може ли ЕС да направи същото?

Канадският премиер предприе изненадващ ход и прекрати търговските преговори със Съединените щати – доскоро най-близкия съюзник на страната му. Икономическите последици остават неясни и могат да бъдат сериозни, но бившият централен банкер даде да се разбере, че Канада няма да плати със суверенитета си за постигането на споразумение.

Карни определи предложените от Вашингтон условия като „лоша сделка“, която би ограничила използването на френския език в Канада – право, защитено от конституцията – както и възможността на страната да сключва търговски споразумения с други държави.

„Във война си, когато те нападнат, а нас ни нападнаха“, каза Карни и обеща ответни мерки срещу съседната държава.

Последиците вероятно ще бъдат болезнени. Високи мита ще засегнат канадски стоки на стойност 20 млрд. долара, а според първоначалните оценки около 87 000 преки и косвени работни места са изложени на риск.

Ситуацията може скоро да се влоши допълнително. Американският президент Доналд Тръмп вече обяви нов кръг от мита срещу Канада, с което подхранва спиралата от ответни мерки.

„По-добре без сделка, отколкото с лоша“: Колко ще струва на Канада залогът на Карни?

Рязкото влошаване на отношенията неизбежно поражда сравнения с Европейския съюз, който също е изправен пред все по-широките искания и агресивната преговорна тактика на Белия дом. Администрацията на Тръмп е съсредоточена върху търговските дефицити и е готова да използва различни инструменти, за да постави американските интереси на първо място – дори когато това е за сметка на съюзниците.

Повече от година Брюксел се опитва да устои на американския натиск за отслабване на екологичните и цифровите регулации, като същевременно се стреми да запази небалансираното търговско споразумение между ЕС и САЩ, постигнато миналата година в Търнбъри, Шотландия.

През юли Тръмп предупреди, че ЕС ще плати „много висока цена“, след като Европейската комисия наложи глоба от 890 млн. евро на Google за предполагаемо облагодетелстване на собствените услуги и несправедливо отношение към разработчиците на приложения. 

Тогава американският президент заяви, че очаква възможно най-скоро срещу ЕС да бъде въведено „значително МИТО“. Засега подобна мярка не е влязла в сила.

Докато Брюксел и Вашингтон продължават преговорите за облекчаване на митата, особено върху стоманата и алуминия, възниква нов въпрос – би ли могъл ЕС също да се оттегли от разговорите?

Какво дава предимство на ЕС?

ЕС би могъл да последва примера на Канада, ако американският натиск засегне правото му самостоятелно да определя и прилага европейското законодателство. За Брюксел подобна намеса е червена линия, пише Euronews. 

Европейците смятат, че вече са направили достатъчно отстъпки, за да удовлетворят Тръмп, най-вече като са приели 15% мито върху стоките от ЕС, и не желаят да отстъпват повече. Промяната на европейското законодателство по настояване на Вашингтон би била равносилна на капитулация.

Дипломати от ЕС отбелязват, че отстъплението на Тръмп след неуспешния му опит по отношение на Гренландия, както и решението му едностранно да започне война срещу Иран, която разтърси енергийните пазари, са засилили общата решимост на европейските държави да отстояват позициите си.

Друг фактор, който би могъл да даде увереност на ЕС, е огромният мащаб на икономиката му. Блокът е втората по големина икономика в света, като БВП на 27-те държави членки достига 18,8 трлн. евро. За сравнение, канадският е 2,32 трлн. долара (1,99 трлн. евро), което прави европейската икономика почти десет пъти по-голяма.

ЕС се готви да приеме новите мита на САЩ след изтичането на срока

Миналата година търговията със стоки и услуги между ЕС и САЩ достигна 1,77 трлн. евро – два пъти повече от търговския обмен между Канада и САЩ, възлизащ на 872,3 млрд. долара (748 млрд. евро). Както Канада, така и ЕС традиционно имат излишък при търговията със стоки със САЩ и дефицит при услугите.

Съществената разлика е в степента на зависимост. Заради географското си положение Канада е структурно обвързана с американския пазар и насочва около 75% от износа си на стоки към САЩ. При ЕС, чиито търговски отношения са значително по-диверсифицирани, този дял е 21%.

На теория това осигурява на блока повече възможности за натиск и по-голям буфер срещу последиците от евентуална търговска война със САЩ.

По време на преговорите преди споразумението в Търнбъри Европейската комисия подготви списък с американски стоки на стойност 93 млрд. евро, които могат да бъдат обложени с ответни мита. Списъкът остава в сила и би представлявал първата линия на защита при евентуална ескалация.

Представители на ЕС обсъждат и възможността за задействане на Инструмента за борба с икономическата принуда (Anti-Coercion Instrument – ACI). Той позволява предприемането на мерки отвъд традиционните мита, включително изключване на чуждестранни компании от обществени поръчки или частично ограничаване на защитата на правата върху интелектуалната собственост.

Инструментът придоби допълнително значение, след като Тръмп засили заплахите си по отношение на Гренландия и европейските зелени и цифрови регулации. И двата случая бяха възприети като типични примери за използване на икономически натиск за постигане на политически цели.

„Ако Вашингтон действително въведе нови мита заради европейските цифрови данъци или регулации, това на практика ще отвори отново споразумението от Търнбъри и ще постави Европа в сходна с канадската ситуация. Европейските правителства могат да стигнат до заключението, че няма стабилна сделка, която си струва да бъде запазена, и че оттеглянето е по-добрият тактически ход“, коментира пред Euronews Тобиас Герке, старши експерт в Европейския съвет за външна политика.

Според него обаче реакцията на Европа ще зависи не само от отношенията със САЩ, но и от Китай. Напрежението между Брюксел и Пекин се засилва, като ЕС настоява до октомври да бъде постигнат конкретен напредък в преговорите за намаляване на търговския дисбаланс между двете страни. 

„В Европа все повече се налага мнението, че Китай представлява по-системно предизвикателство за икономическата сигурност, а малцина искат едновременно да водят търговски войни с Вашингтон и Пекин“, посочва Герке. По думите му, ако администрацията на Тръмп засили натиска точно когато Брюксел се опитва да овладее конфронтацията с Китай, Белият дом може да прецени, че възможностите на Европа за ескалация са ограничени.

В рамките на часове: Тръмп заплаши Европа с мита, съд в САЩ обяви част от тарифите му за незаконни

Защо ЕС трудно би последвал Канада?

Въпреки силните аргументи и инструментите, с които разполага, далеч не е сигурно, че ЕС би проявил същата решителност като Карни.

Откакто Тръмп обяви широкообхватните си мита, 27-те държави членки се опитват да запазят единство зад Европейската комисия, която води преговорите от тяхно име.

Някои страни, сред които Франция, Испания и скандинавските държави, настояват Брюксел да заеме твърда позиция и да отвърне на неизгодните условия. Други, включително Германия, Италия и Ирландия, публично подкрепят постигането на компромис, дори с цената на сериозни отстъпки, за да бъде избегната мащабна конфронтация.

Разнопосочните позиции и конкуриращите се национални интереси ограничиха възможностите на Комисията и в крайна сметка доведоха до споразумение, което не удовлетвори никого. ЕС все още няма обща стратегия за отношенията с Тръмп – слабост, от която Белият дом се стреми да се възползва.

Макар американските заплахи по ключови въпроси като Гренландия да сближиха държавите членки и дори идеологически близки до Тръмп лидери като италианския премиер Джорджа Мелони да влязоха в конфликт с него, фактът, че Инструментът за борба с икономическата принуда никога не е бил задействан, показва колко трудно е постигането на консенсус. Още по-сложно е правителствата да приемат икономическата цена на пълномащабен сблъсък с Вашингтон.

За разлика от ЕС, Карни успя да обедини Канада около позицията си.

След провала на преговорите канадските провинции бързо застанаха зад премиера. Ръководителят на правителството на Онтарио Дъг Форд, чийто производствен сектор е сред най-застрашените от конфликта, изрази „пълна подкрепа за силен отговор – мито за мито, долар за долар“.

Ново социологическо проучване сочи, че 76% от канадците смятат решението на Карни за правилно.

„Сделката си е сделка“: Фон дер Лайен отговори на Тръмп след заплахата за автомобилни мита

За премиера конфронтацията с Тръмп носи и политически дивиденти, тъй като стъпва върху широко разпространеното неодобрение към американския президент сред канадците. Тръмп многократно е повдигал идеята Канада да се превърне в 51-вия американски щат.

Има обаче още един ключов фактор, който би накарал ЕС да се замисли внимателно, преди да последва канадския пример – Украйна.

Брюксел признава, че търговското споразумение между ЕС и САЩ е било мотивирано отчасти от желанието Тръмп да остане ангажиран с усилията за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Позицията на американския президент към конфликта претърпя резки промени, което поражда тревога сред европейците, наясно, че не могат да заместят американското разузнаване или произведените в САЩ системи за противовъздушна отбрана.

„Не става дума само за търговията. Става дума за сигурността. За Украйна. За настоящата геополитическа нестабилност“, заяви миналата година европейският комисар по търговията Марош Шефчович. „Вярвам, че оттук нататък нещата могат само да се подобряват.“

Макар Канада да е твърд поддръжник на Украйна, ролята ѝ във войната е ограничена.

Ако Европа прекрати договореностите със САЩ, Тръмп би могъл да използва това като удобен повод да се оттегли напълно от подкрепата за Украйна. Някои представители и дипломати в Брюксел смятат, че на практика той вече го е направил.

„Споразумението от Търнбъри не е добра сделка. Не е и балансирана. Но то не предполага компромис със суверенитета на Европейския съюз. В него няма нищо, което да ограничава способността на ЕС да регулира цифровия сектор, климата и други области“, коментира пред Euronews Игнасио Гарсия Берсеро, старши експерт в Bruegel.

Според него ответните действия са и значително по-сложни за ЕС, отколкото за Канада.

„Канада е федерална държава и може да въвежда контрамерки, без да получава одобрението на провинциите си“, обяснява Гарсия Берсеро. „ЕС не е федерална държава, което означава, че ответните действия изискват квалифицирано мнозинство от държавите членки. Досега европейските столици показват слаб интерес – и малка готовност – за търговска война по канадски модел.“