Инвестициите в европейските технологични компании се възстановяват след слабите летни месеци, но разпределението на капитала остава неравномерно. През септември финансирането в сектора достига 15,8 млрд. евро, което е почти пет пъти повече спрямо август. Близо половината от средствата са насочени към Великобритания.

Според последните данни на технологичното издание Tech.eu, цитирани от Euronews, през септември европейските технологични компании са привлекли инвестиции в рамките на 300 сделки. За сравнение, през август финансирането възлиза на едва 3,2 млрд. евро при 165 сделки.

Това представлява ръст от близо 394% в стойността на инвестициите и увеличение с около 82% в броя на сделките за един месец. Септемврийските вложения представляват около една четвърт от всички средства, привлечени от европейския технологичен сектор от началото на 2026 г., като общата им стойност достига почти 60 млрд. евро.

Засиленият инвеститорски интерес показва, че европейските компании продължават да привличат значителен капитал за разработването на нови технологии. Това създава възможности за разрастването им и би могло постепенно да намали зависимостта на континента от американските технологични гиганти.

Въпреки положителната тенденция Европа остава далеч зад САЩ, където според цитираните данни технологичният сектор е привлякъл около 50 млрд. долара за същия период. Разликата е особено осезаема при инвестициите в облачна инфраструктура и изкуствен интелект, където американските компании разполагат със значително по-големи финансови ресурси.

България е по-добра в иновациите, отколкото изглежда

Изкуственият интелект и облачните технологии привличат най-много капитал

Основен двигател на възстановяването са големите инвестиционни кръгове в компании, разработващи AI решения и облачна инфраструктура. През септември 25 компании са привлекли над 100 млн. евро всяка в рамките на общо 300 сделки. Три инвестиционни кръга, свързани с френската Mistral и британската Nscale, надхвърлят 1 млрд. евро.

Най-голямото финансиране за месеца е привлечено от Mistral, която набира 3 млрд. евро в инвестиционен кръг от Серия D. След сделката оценката на компанията надхвърля 21 млрд. евро.

За други 34 сделки стойността на привлечения капитал не е публично оповестена.

Разпределението по сектори показва къде са насочени инвестиционните приоритети. Облачните технологии заемат първо място с 5,54 млрд. евро, разпределени в 44 сделки, следвани от изкуствения интелект с 4,19 млрд. евро.

Финтех секторът е привлякъл 847,7 млн. евро, здравните технологии – 826,3 млн. евро, а космическата индустрия – 725,8 млн. евро. Следват роботиката с 508,3 млн. евро, софтуерният сектор с 421,1 млн. евро, киберсигурността с 319,8 млн. евро, телекомуникациите с 315 млн. евро и дълбоките технологии (deep tech) с 274,5 млн. евро.

Облачните технологии и изкуственият интелект заедно привличат над 9,7 млрд. евро, което представлява повече от 60% от всички отчетени инвестиции за месеца.

Тези данни подчертават нарастващото значение на изчислителната инфраструктура в надпреварата за развитие на изкуствения интелект, която изисква значителни капиталови, енергийни и технологични ресурси.

560 млрд. евро допълнителни инвестиции трябват на Европа за научна дейност

Великобритания води класацията, а България е сред първите десет

Въпреки възстановяването на инвестициите капиталът остава силно концентриран в няколко европейски държави. Великобритания запазва водещата си позиция със 7,3 млрд. евро привлечено финансиране през септември, разпределено в над 65 сделки. Това представлява около 46% от общия обем на технологичните инвестиции в Европа за месеца.

На второ място е Франция с 3,48 млрд. евро, следвана от Германия с 1,16 млрд. евро и Нидерландия с 1,12 млрд. евро. Следващите позиции заемат Испания с 615,8 млн. евро, Португалия с 524,1 млн. евро, Швеция с 399,9 млн. евро и Италия с 373,1 млн. евро.

България заема девето място в Европа със 177,7 млн. евро привлечени технологични инвестиции през септември, като изпреварва Финландия със 175,8 млн. евро. Така страната влиза сред десетте водещи европейски пазара за технологично финансиране през месеца, макар и с по-малък обем капитал в сравнение с лидерите.

Данните отразяват само резултатите за септември и не показват дали това разпределение ще се запази в дългосрочен план. Големите инвестиционни кръгове могат значително да променят позициите на страните в месечните класации.

Според Euronews през септември над 11 700 инвеститори са участвали в европейските технологични инвестиции. Най-активна по брой сделки е френската публична инвестиционна банка Bpifrance, която се включва в осем финансирания.

Следват германският публично-частен фонд за рисков капитал High-Tech Gründerfonds със седем сделки, италианският фонд Vento и британската национална агенция за иновации Innovate UK с по шест. Британският фонд Balderton Capital и Европейската инвестиционна банка участват в по пет сделки.

Германската и нидерландската агенция за стратегически иновации ще си сътрудничат в проектирането на AI чипове

ЕС увеличава финансирането на стратегически технологии

Привличането на частни инвестиции е само един аспект от усилията на Европа за изграждане на по-конкурентоспособен технологичен сектор. Европейският съюз разширява инструментите си за финансиране, насочени към развитието на изкуствен интелект, облачна инфраструктура, полупроводници и други стратегически технологии.

Целта е европейските компании да имат достъп до необходимия капитал и изчислителни ресурси, за да могат да се конкурират с американските технологични гиганти.

През юли Европейската комисия обяви публично-частна инициатива за изграждането на седем AI гигафабрики в Европа. Проектът предвижда 10 млрд. евро публично финансиране, което трябва да мобилизира допълнителни 20 млрд. евро частни инвестиции.

Тези съоръжения ще осигуряват изчислителната мощ, необходима за обучението и използването на усъвършенствани модели за изкуствен интелект, включително такива с трилиони параметри, които да се конкурират с водещи системи като ChatGPT и Claude.

Друг ключов инструмент е програмата TechEU на Европейската инвестиционна банка, която предвижда 70 млрд. евро финансиране чрез заеми, дялови инвестиции и други финансови инструменти. До 2027 г. целта е да бъдат мобилизирани общо 250 млрд. евро инвестиции в подкрепа на европейските технологични компании на всички етапи от развитието им, от първоначалното финансиране до разрастването и евентуалното им излизане на борсата.

Сред другите инициативи, посочени от Euronews, е програмата „Цифрова Европа“ с бюджет от 8,1 млрд. евро, насочена към суперкомпютри, киберсигурност и развитие на цифрови умения. ЕС подкрепя и полупроводниковата индустрия чрез Европейския законодателен акт за интегралните схеми (European Chips Act).

Важна роля играе и Scaleup Europe Fund, инициатива за 5 млрд. евро, управлявана от шведската инвестиционна компания EQT и насочена към бързоразвиващи се предприятия в области като изкуствен интелект, квантови изчисления, чисти технологии и биотехнологии.

Тези инструменти са част от усилията за преодоляване на един от дългогодишните проблеми на европейската технологична екосистема: недостига на достатъчно големи инвестиции, които да позволят на перспективните стартъпи да се превърнат в глобални компании.

Септемврийските резултати показват засилен интерес към европейските технологии, особено в сферата на изкуствения интелект. Въпреки това концентрацията на средства в няколко държави и големи инвестиционни кръгове повдига въпроса дали възстановяването достига до по-широк кръг компании.

За Европа предизвикателството вече не е само привличането на капитал, а създаването на условия за растеж на технологичните компании, задържането на инвестициите на континента и успешната конкуренция на световния пазар.