На 2 ноември проблеми с хладилните и фризерните системи бяха регистрирани в търговски обекти в седем европейски държави: Белгия, Швеция, Люксембург, Финландия, Ирландия, Естония и Нидерландия. Сред засегнатите са магазини на Carrefour, Intermarché и IKEA в Белгия, Coop и ICA в Швеция, Delhaize в Люксембург, Kesko във Финландия и SuperValu в Ирландия.

Инцидентите идват само три седмици след подобна атака във Франция, при която хакери получиха дистанционен достъп до софтуера за управление на хладилни системи и промениха температурните настройки. В резултат големи количества хранителни продукти бяха изхвърлени от засегнатите магазини.

Европейският съюз осъди последните инциденти, определяйки ги като умишлен опит за нарушаване на веригите за доставки на храни и подкопаване на доверието на потребителите.

Случаят повдига и по-широк въпрос: доколко са защитени устройствата и машините, които управляваме чрез интернет?

Кой всъщност стои зад атаките?

До момента никоя хакерска група не е поела отговорност за инцидентите. Не са отправени и искания за откуп, каквито обикновено съпътстват атаките с рансъмуер, което допълнително затруднява установяването на мотивите.

Пред The Guardian Рейф Пилинг, старши директор по разузнаване на киберзаплахи в Sophos, очертава два основни сценария: участие на хакери, свързани с държавни структури, които демонстрират способности за саботаж, или действия на самостоятелен извършител, мотивиран от лични причини. Според него не може да се изключи държавна намеса, особено предвид психологическия ефект от празните рафтове и прекъсванията в доставките на храни.

Подозренията възникват на фона на предупреждения от западни разузнавателни служби за засилваща се саботажна дейност от страна на Русия в Европа. Това обаче не представлява доказателство за руска намеса в конкретните инциденти.

Допълнително усложнение е, че подобна атака може да бъде осъществена сравнително лесно. Според Пилинг за извършването ѝ не е необходим специализиран зловреден софтуер, който би оставил следи. Достатъчно е нападателите да получат достъп до системите за управление и да променят настройките им.

Съвременните търговски хладилни системи често са свързани с интернет, което позволява на операторите да следят температурата, да получават предупреждения за неизправности и да управляват оборудването дистанционно. Тази функционалност улеснява работата, но създава и допълнителни рискове.

За разлика от компютрите и смартфоните, които редовно получават актуализации за сигурност, софтуерът на индустриалното оборудване понякога остава без обновления с години. Ник Джаксън, директор на кибероперациите в Bitdefender, обяснява пред The Guardian, че една от причините е необходимостта оборудването да бъде временно изключено при инсталирането на определени актуализации.

За супермаркетите, чиито хладилни системи трябва да работят непрекъснато, това създава сериозни оперативни затруднения. Освен това сигурността на подобно оборудване често не е сред основните приоритети на търговците.

При последните инциденти шведската верига Coop съобщава, че част от засегнатите хладилници са използвали 4G мобилна връзка. ICA посочва, че работи със системи на датската компания Danfoss, чието оборудване беше засегнато и при атаките във Франция.

Според белгийската компания за хладилно оборудване Sabcobel последствията от новата вълна атаки са можели да бъдат значително по-сериозни, ако след предишните инциденти не са били предприети мерки за актуализиране на софтуера.

Нова вълна от кибератаки засегна хладилните системи на супермаркети в седем европейски държави

Проблемът не се ограничава до супермаркетите

Както отбелязва BBC, случаят подчертава уязвимостите на технологиите, свързани с интернет. Днес дистанционно могат да се управляват не само промишлени хладилници, но и домашни отоплителни системи, перални, фурни и други електроуреди.

Това не означава, че всички подобни устройства са лесни за хакване. Големите производители инвестират значителни ресурси в защитата им, а успешното проникване зависи от наличието на конкретни уязвимости в софтуера или настройките за сигурност. Рисковете обаче не са нови.

Още през 2015 г. изследователи демонстрират как уязвимост в интелигентен хладилник на Samsung може да позволи прихващане на интернет трафик. Няма данни домашни електроуреди да са били обект на последните атаки срещу европейските супермаркети. Случаят обаче показва, че свързаността може да превърне стандартни функции на устройствата в средство за нанасяне на реални щети.

Пред BBC Том Хегел, изследовател в компанията за киберсигурност SentinelOne, посочва, че след като нападател получи контрол върху оборудването, дори стандартни операции като размразяването могат да бъдат използвани за саботаж.

Според експерта търговците трябва да определят по-ясно кой носи отговорност за сигурността на оборудването, а не само за неговата техническа поддръжка.

Северна Корея отрича връзка с хакерската атака срещу Binance, докато анализатори проследяват откраднатите милиарди

Следващата мишена може да бъде критичната инфраструктура

Подобни рискове съществуват и извън търговията. Свързаните с интернет технологии се използват за дистанционно управление и наблюдение на промишлени машини, автомобили, електроцентрали, водоснабдителни мрежи и транспортна инфраструктура.

Експертът по киберсигурност Кен Мънро припомня пред BBC случай от 2015 г., когато изследователи успяват дистанционно да проникнат в системите на автомобил Jeep чрез свързаната му с интернет информационно-развлекателна система.

Демонстрацията води до подобрения в защитата на автомобилите и показва как дори второстепенна технологична функция може да създаде риск за физическата безопасност. Мънро подчертава, че това е особено притеснително за по-малките дружества за комунални услуги с ограничени ресурси, които продължават да използват остаряло оборудване.

Оливие Далой, експерт по киберсигурност в Zscaler, предупреждава, че при недостатъчна защита всяко свързано с интернет промишлено оборудване може да бъде изложено на подобни заплахи. Това се отнася както за производствените предприятия, така и за системите, осигуряващи електроснабдяване и транспорт.

Кибератака срещу супермаркети във Франция предизвика пожари и загуби за милиони

Атаките срещу европейските супермаркети показват как киберзаплахите могат да излязат извън дигиталната среда. При традиционните пробиви основните рискове често са свързани с кражба на информация, финансови измами или блокиране на компютърни системи.

В този случай последствията са непосредствено физически: развалена храна, финансови загуби и нарушения в работата на магазините.

Бившият ръководител на британския Национален център за киберсигурност Киърън Мартин подчертава пред BBC, че производителите трябва да поемат по-голяма отговорност за защитата на свързаните устройства още на етапа на разработването им. За потребителите основните препоръки са редовно актуализиране на софтуера и използване на многофакторна автентикация, когато това е възможно.

За бизнеса обаче предизвикателството е значително по-голямо. Защитата на индустриалните системи изисква постоянен контрол върху достъпа, своевременно отстраняване на уязвимости и ясно разпределение на отговорностите между производители, доставчици и оператори.