Космическата обсерватория Neil Gehrels Swift на НАСА се очаква да навлезе в земната атмосфера на 4 ноември, с което ще приключи близо 22-годишната ѝ мисия за изследване на най-мощните експлозии във Вселената.

По-голямата част от апарата, който тежи около 1,45 тона, вероятно ще изгори в атмосферата. НАСА обаче предупреждава, че отделни части от него може да достигнат земната повърхност, съобщава CNN.

Според космическата агенция вероятността падащите отломки да причинят нараняване е приблизително 1 на 2100. Очаква се евентуалните останки да попаднат в район между 20,6 градуса южна и 20,6 градуса северна географска ширина. Тази зона обхваща части от Централна и Южна Америка, Централна Африка, Южна Индия, Югоизточна Азия и Северна Австралия, както и обширни океански пространства.

Точният момент на навлизането в атмосферата остава неизвестен. Според прогнозите на американските Космически сили и изследователската организация The Aerospace Corporation, цитирани от CNN, това трябва да се случи в сутрешните часове на 4 ноември по източноамериканско време, като е възможно отклонение от няколко часа.

Докато капсулата „Орион“ надмина очакванията в открития космос, истинското предизвикателство се пренася от инженерните зали към политическата воля и темпото на подготовка

Доказа ли Artemis II, че можем да кацнем на Луната отново?

НАСА отдавна знае, че Swift постепенно губи височина, но се надяваше да удължи работата на обсерваторията с още десетилетие или повече.

През юли беше изстрелян специален космически апарат, разработен от американската компания Katalyst Space Technologies. Целта беше той да се свърже със Swift и да я изведе на по-висока, стабилна орбита.

Апаратът, наречен LINK, беше разработен и подготвен за изстрелване само за девет месеца. Спасителната мисия обаче се провали няколко седмици след старта, когато LINK започна да се върти неконтролируемо в Космоса, преди да достигне обсерваторията.

Междувременно Swift продължи да губи височина. Процесът беше ускорен от засилената слънчева активност през последните години. Слънчевите изригвания и изхвърлянията на плазма доведоха до разширяване на горните слоеве на земната атмосфера, което увеличи съпротивлението върху апарата и ускори снижаването на орбитата му.

На 20 октомври обсерваторията се намираше на едва 275 километра над Земята. Тя вече не можеше да компенсира атмосферното съпротивление и премина в защитен режим.

Същия ден екипът на Пенсилванския държавен университет, който управляваше мисията съвместно с НАСА, изпрати последната команда за окончателното изключване на апарата.

Google тества първия си AI чип в орбита като част от Project Suncatcher и изчислява, че масовото изграждане на космически центрове за данни ще зависи от рязък спад в цената на изстрелванията със Starship

Starship трябва да излети 1800 пъти, преди центровете за данни да стигнат до Космоса, смята Google

Какво оставя след себе си Swift?

Обсерваторията беше изстреляна на 20 ноември 2004 г. от Кейп Канаверал във Флорида. Първоначално мисията ѝ беше планирана за едва две години, но продължи повече от две десетилетия.

Основната задача на Swift беше да наблюдава гама-избухванията, които са сред най-мощните експлозии във Вселената.

Благодарение на трите си телескопа обсерваторията можеше бързо да променя посоката си и да регистрира краткотрайни космически явления, които иначе трудно биха били уловени.

С течение на времето учените започнаха да използват Swift и за наблюдение на черни дупки, свръхнови звезди, астероиди и комети.

Обсерваторията има значителен принос за изучаването на различни космически процеси, като събраните от нея данни са използвани и при последващи наблюдения с други телескопи.

Засега няма пряк заместник на Swift, който да изпълнява всички нейни научни задачи.

Надеждните инженерни решения и постоянните технически подобрения удължават живота на двете мисии, но бъдещето на подобни проекти остава несигурно

Космическите апарати на НАСА, които продължават да изследват Марс десетилетия след изстрелването си

Следващото предизвикателство пред НАСА

Въпреки неуспешния опит за спасяване на Swift, НАСА продължава да проучва възможностите за удължаване на живота на други космически апарати.

Според CNN агенцията вече е отправила покана към частни компании да представят предложения за обслужване на космическия телескоп „Хъбъл“, повдигане на орбитата му или други решения, които биха позволили той да продължи работа по-дълго.

Изстрелян през 1990 г., „Хъбъл“ е един от най-значимите научни инструменти в историята на космическите изследвания, но също постепенно губи височина.

Анализ на НАСА показва, че вероятността телескопът да навлезе в земната атмосфера до 2032 г. е 10%, а до 2033 г. достига 50%.

Според агенцията пряк заместник на „Хъбъл“ не се очаква преди 40-те години на XXI век.