Американският президент Доналд Тръмп даде най-ясния досега сигнал, че активизирането на дипломатическите усилия може да предотврати нов мащабен военен сблъсък с Иран. Изявлението му идва след тежкото поражение на Републиканската партия на междинните избори.

В неделя Тръмп коментира пред CNN, че нови американски военни удари са „изключително малко вероятни“, ако Техеран постигне напредък към споразумение за ядрената си програма и повторното отваряне на Ормузкия проток. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS той също подчерта, че не се стреми към ескалация на войната.

Иран и САЩ водят дискретни преговори по деликатно споразумение, което би могло да предотврати подновяването на пълномащабните бойни действия и да създаде условия за по-широк дипломатически диалог.

Надеждите за постигане на договореност обаче бяха охладени от Вашингтон. В неделя държавният секретар Марко Рубио посочи, че не би определил страните като намиращи се на прага на пробив. Президентът също даде да се разбере, че възможността за военни действия остава на масата.

Двете държави и Катар, който изпълнява посредническа роля, разкриват оскъдна информация за обсъжданите въпроси, въпреки че дипломатическата активност се засили след междинните избори във вторник.

Какво се промени след изборите?

Загубите на републиканците добавиха ново измерение към преговорите. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс призна след вота, че войната е сред причините за изборното поражение на партията.

Пред „60 Minutes“ Тръмп не оспори тази оценка и отбеляза, че избирателите „не харесват войната“. В същото време той категорично защити решението за нападение срещу Иран, като уточни, че ако трябваше да избира отново, отговорът му би бил „категорично да“.

От своя страна Техеран се опитва да използва изборните резултати, за да укрепи позициите си в преговорите.

„Американските избиратели направиха своя избор. Време е Белият дом да направи своя“, написа в неделя иранският външен министър Абас Арагчи.

Тръмп продължава да демонстрира увереност във военното превъзходство на САЩ, докато Ислямската република многократно заплаши да разшири географския обхват на конфликта при ново нападение.

Какво се обсъжда?

Двете страни поставят няколко основни условия, които на този етап изглеждат неприемливи за отсрещната страна.

Тръмп настоява за премахване на иранската ядрена програма, която Техеран разглежда като въпрос на национален суверенитет.

Публично иранските власти поддържат твърда позиция, като отказват да преговарят с Вашингтон за програмата или да отворят отново стратегическия Ормузки проток, докато не бъдат изпълнени седем предварителни условия. Сред тях са прекратяване на войната „на всички фронтове“ и вдигане на морската блокада. Останалите подробности все още не са оповестени.

Стотици килограми обогатен уран, материал, необходим за производството на ядрено оръжие, остават укрити някъде на територията на Иран. Техеран използва тези запаси като средство за натиск в разговорите със САЩ.

Според публикации Вашингтон настоява уранът да бъде разреден или прехвърлен в друга държава за безопасно съхранение. Не е ясно доколко страните са успели да сближат позициите си по този въпрос.

Иран твърди, че ядрената му програма е предназначена за производство на енергия, а не за военни цели.

Освен запазването на позициите си по ядрената програма и Ормузкия проток Техеран преследва и важни икономически цели. Като един от най-големите производители на петрол в света Ислямската република среща все повече затруднения при продажбата на суровината на международните пазари заради американските санкции. Милиарди долари ирански активи, съхранявани в чуждестранни банки, също остават замразени.

Изглежда Вашингтон обмисля облекчаване на тези ограничения, пише CNN. Подобна стъпка би могла да помогне на Техеран да намали тежкия икономически натиск върху населението на фона на рекордната инфлация.

Иран иска също САЩ да изплатят обезщетение за убийството на върховния лидер Али Хаменей и негови висши военни командири при американските и израелските удари в началото на войната през февруари.

Катар посредничи между двете държави, като разпространява проект на рамково споразумение, по който Вашингтон и Техеран предлагат промени. Процесът продължава от седмици, а вероятно и от месеци, но през последните дни се е ускорил заради опасенията от нови военни атаки.

Очаква се в понеделник Тръмп да се срещне във Вашингтон с катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани.

Какво възпрепятства постигането на споразумение?

Досега нито една от страните не е показала готовност да отстъпи от основните си искания.

Преди да отпътува в неделя за срещата на външните министри на Г-7 в Париж, Марко Рубио даде да се разбере, че Вашингтон и Техеран все още са далеч от договореност.

„Засега преговорите не са особено продуктивни, защото иранските искания са не просто неприемливи, а в някои случаи абсурдни, нелепи и напълно нереалистични“, коментира той.

След поредицата от открити военни сблъсъци доверието на Техеран към Вашингтон е почти изчезнало. Иранските власти не са забравили, че конфликтът започна, докато двете държави вече водеха преговори по ядрената програма.

Техеран се опасява, че отказът от наличните средства за натиск може да насърчи САЩ и Израел да предприемат нови удари, оставяйки страната без ефективни инструменти за защита на интересите ѝ. Ако Иран отвори Ормузкия проток и се откаже от контрола върху обогатения уран, а впоследствие бъде атакуван, позицията му би станала още по-уязвима.

Тръмп трябва да балансира отношенията си с арабските партньори и Израел, които възприемат Ислямската република като заплаха. Същевременно евентуално оттегляне от войната без значителни отстъпки от Иран би предизвикало критики срещу американския президент.

Техеран се стреми и да защити регионалните си съюзници и подкрепяните от него въоръжени групировки в Ливан, Ирак и Йемен. Тези формирования са участвали във военни действия в защита на интересите на Ислямската република и остават лоялни към нея, но през последните три години са изправени пред сериозни заплахи за съществуването си.

През септември подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути предприеха светкавична офанзива и установиха контрол над друг ключов морски маршрут в Червено море – протока Баб ел Мандеб. Така Техеран получи възможност да упражнява влияние върху още един стратегически воден път. Оттогава хутите засилиха нападенията срещу Саудитска Арабия в отговор на военната подкрепа, която Рияд оказва на йеменското правителство.

САЩ настояват Иран да не разполага с възможности за производство на ядрено оръжие, включително със съвременно оборудване, което би позволило подобна дейност.

Арабските съседи на Иран също са разделени относно евентуална договореност, която би предоставила на Техеран прекомерно влияние и би затвърдила стремежа му към регионално господство.

Иран иска да управлява Ормузкия проток – морския коридор, през който богатите арабски държави изнасят по-голямата част от своя петрол и природен газ. Контролът върху този маршрут би осигурил на Техеран решаваща роля при определянето на движението на стоки към и от региона.

Това обаче противоречи на позицията на Вашингтон, който настоява за свободно корабоплаване и не желае да признае едно от основните стратегически предимства, придобити от Иран по време на войната.

Ще бъдат ли подновени военните действия?

Въпреки че през последните дни са извършени отделни нападения, и двете страни омаловажават значението им. Това може да е знак, че нито Вашингтон, нито Техеран желаят да провалят дипломатическите усилия.

Някои медии съобщават за сближаване на позициите. The New York Times посочва, че Иран е готов да възобнови преговорите по ядрената си програма. Тази информация обаче не е потвърдена от независими източници. Всяка отстъпка от страна на Техеран по ядрения въпрос, дори само готовността темата да бъде обсъдена, би представлявала значителен пробив.

Въпреки съобщенията за напредък рискът от подновяване на пълномащабната война остава реален. САЩ продължават да поддържат значително военно присъствие в Близкия изток, което им позволява да предприемат мащабно нападение по нареждане на Тръмп.

Корабите, преминаващи през Ормузкия проток с товари от петрол и природен газ, продължават да бъдат обект на ирански атаки.

Вашингтон предлага награда до 20 милиона долара за информация относно иранската ядрена програма и е създал специална работна група, чиято задача е да възпрепятства използването на сухопътни маршрути за пренасяне на модерни оръжия и други материали към Иран. Тези действия показват, че американската администрация засилва натиска върху Техеран, вместо да го облекчава.

Междувременно иранските хардлайнери, които смятат, че страната вече е излязла победител от войната със САЩ, използват загубите на Тръмп на междинните избори, за да настояват той да плати по-висока политическа цена за прекратяването на конфликта.

Ако бъде постигнато споразумение от по-реформаторски настроените ирански представители, участващи в преговорите, те могат да срещнат вътрешнополитическа съпротива.

През последните седмици ирански военни командири отправиха все по-категорични предупреждения, твърдейки, че страната разполага с оръжия, способни да поразят повече цели и да причинят още по-големи разрушения.

Така дори Тръмп да е готов да сключи споразумение, остава неясно дали Иран ще приеме предложените условия.