Миналата седмица Народното събрание обсъди вариант да спести от ... разходите за автопарка като продаде най-старите си Мерцедес-и (които са на близо 15 години).

Вярно, че по-голямата част от колите по българските пътища са с долу-горе подобни характеристики, но на фона на дефицита и нуждите от съкращаване на харчовете мярката изглежда меко казано смешна. Затова, точно като чуденката за кокошката и яйцето, е интересно кое би било по-добре: депутатите да се возят в старите таратайки, но в по-малко от тях, или депутатите да си купят нови коли, които да трошат по българските „магистрали" в следващите 15 години.

Ако се продадат 116 мерцедеса и се купят 116, примерно Деу Матис - във всички случаи ще са на загуба, но по-малка. Ако обаче ги заменят с коли от същия клас - не искам да мисля за какво става дума, беше коментарът на Антоан Альоков, издател на списание Автооказион.

Вярно е само, че ако се отърве от Мерцедес-ите от 1996 г., парламентът ще спести доста разходи. Според Альоков, само смяната на масло в оторизиран център е не по-малко от 300 лв. за автомобил, а при темпото, с което се движат депутатските коли, той предположи, че това се прави на всеки 3 - 4 - 5 месеца. По груби сметки: смяна на масло 3 пъти в годината по 300 лева - 900 лева за кола. За 116-те - 114 400 лева годишно. Ами части, гуми, гориво, ... ... ...??? Цифрата нараства многократно.

Колко, обаче, ще получи парламентът, ако продаде 20-30-40 коли и какво ще може да купи за тях? Отговорът - ново масло за останалите. И може би някой и друг чифт зимни гуми (все пак - да гледаме в бъдещето!). Ако има и за толкова. Ето и защо (отново по груби сметки):

Антон Альоков определи пределната оптимистична цена за един депутатски Мерцедес, модел 1996 г., на 3 000 лева. Песимистичната е 1 800 - 2 000 лева. Общо - от 80-90 хиляди лева до 138 хиляди лева. Ако ги продават на търг, обаче - обречени са, заключи Альоков.

Миналата седмица в ефира на държавната телевизия председателят на Народното събрание Цецка Цачева каза, че народни представители подават заявки за ползване на автомобилния парк тогава, когато имат срещи в своя избирателен район и им се налага да пътуват по-дълго.

Но всичко това, по думите й, е под строг отчет и контрол, който се извършва лично от главния секретар на парламента. Според нея, много от депутатите ползват личните си автомобили, дори и тези, които пътуват от провинцията. Има и такива, които разчитат на бусчетата от жилищните блокове, в които са настанени. Друг е въпросът защо се дават пари за бусчета, които да возят депутатите до работното им място, което не се случва с тези, които са гласували за тях.

Фундаменталното, обаче, тук е защо са им на българските 240 народни представители 116 автомобила? В Германия, например, 30 леки коли обслужват над 600 депутати. В Австрия пък 246-те народни представители разполагат с ... 6 държавни коли!

Връщаме се сега към горната чуденка: частично решение на проблема е част от автопарка да се обнови с колите (някои от тях са си направо лимузини) които комисията Кушлев е отнела в полза на държавата. Нали са в полза на държавата все пак? Поне държавните представители да се възползват от тях. А и никой не е чул министър Симеон Дянков да се оплаква от Ауди-то, което кара!

А ако все пак Народното събрание държи да спестява във време на криза и бюджетен дефицит - сигурно има други пера, които може да оскубе от кокошката. Хазната пък и без това през април излезе на плюс - с 369.6 милиона лева. Докато чакаме законотворците да мислят за това как да пълним дупките (и бюджетни, и по пътищата), току виж, че държавните финанси сами влезли в релси.

Източник: darikfinance.bg