"Продължаваме промяната-Демократична България" представиха свой проект за конституционни промени.

Сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, като денят бъде преименуван на "Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата", съобщава БНТ.

Искаме да изведем културата и писмеността на преден план. Искаме да вкараме идеята, че сме потомци на просветители и с тези промени искаме да покажем, че бъдещето е в науката, заяви съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, цитиран от БТА.

Основните предложения, заложени в проекта са:

  • промяна на датата на Националния празник - 24 май;
  • мандатност на кметовете на общини;
  • преструктуриране на ВСС и създаване на отделен прокурорски съвет;
  • намаляване на мандата на главния прокурор и ограничаване на правомощията му;
  • въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи;
  • реформиране на института на служебните кабинети;
  • възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин

    • Предлагаме 24 май да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата, заяви премиерът акад. Николай Денков, който представи предложенията на "Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) за промени в Конституцията.

    Никой от другите празници не променя статута си, те остават официални. В глава 10 на Основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, посочи акад. Денков, цитиран от БТА.

    Тази дискусия продължава много години и по различни причини не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, допълни той.

    Честваме Деня на българската култура и славянската писменостДнес е 24 май - деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

    Другият основен акцент в предлаганите конституционни промени е преструкурирането на съдебната власт.

    Фигурата на главния прокурор остава, но отпадат две от ключовите досегашни функции - надзор за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, обяви правосъдният министър Атанас Славов, цитиран от БТА. Очакването е, че така прокуратурата ще се фокусира в наказателните производства и много рядко ще участва в граждански и административни дела.

    Проектът е резултат от дългогодишни усилия на демократичната общност, а в последните месеци текстовете са обсъждани на различни нива и в парламента с ГЕРБ и ДПС, обясни съпредседателят на ДБ Христо Иванов, цитиран от БНТ.

    "Става дума за законопроект, който третира три големи въпроса - ядрото е в необходимото преструктуриране на съдебната власт и модела на управление чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор".

    Предвижда се мандатът на главния прокурор да е пет години.

    Предвижда се разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.

    В съдийския ВСС мнозинство имат съдиите, избрани от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически професии. Членове по право ще са председателите на двете върховни съдилища. Съдиите, избрани във ВСС, ще продължат да работят като съдии, но с намалена натовареност.

    Предлага се също мандатът на ВСС да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се превърне в обществено представителство.

    Националната следствена служба става независим орган от прокуратуратаДосега ръководител на службата беше главният прокурор

    Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд пак ще се избират от ВСС, но да отпадне издаването на указ от президента. Целта е да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите магистрати, а не да се отнемат правомощия на държавния глава. Предвижда се мандатът им вече да е пет години, а не както сега - седем, допълни министър Славов.

    В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да осъществяват обществен контрол върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и главният прокурор да е член по право, предвиждат промените.

    Въвежда се и индивидуалната конституционна жалба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, предвиждат от ПП-ДБ.

    Управлението на недвижимите имоти да се върне в Министерство на правосъдието, защото ВСС трябва да се концентрира върху кариерни функции, е сред предложенията за конституционни промени.