България трябва да спре с безотговорното харчене на пари, които не е спечелила. В противен случай рискуваме да влезем в дългова спирала, от която много трудно се излиза. А това може да доведе до катастрофа и в крайна сметка до насилствено намаляване на минимална заплата, пенсии, бюджетни харчове за администрация и т.н. от кредитори от крайна инстанция като МВФ.

За това предупреди в интервю за Profit.bg Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Гръцкият сценарий може да се случи много по-рано при нас - нито сме в еврозоната, нито сме в ОИСР. Няма го това доверие на финансовите пазари и нямаме тези възможности за финансиране, които има една страна с тези членства“, добави той.

Заблудите

По думите му, за да се избегне подобно негативно развитие за българската икономика, при съставянето на Бюджет 2025 трябва да бъдат загърбени няколко заблуди, които се лансират в публичното пространство.

Дефицитът няма да е толкова голям

Една от спорните точки около бюджета на страната за следващата година е дали дефицитът ще бъде прекалено голям. Докато едни предупреждават за това, други контрират, че това са просто заявките на министерствата, а те винаги искат повече. Според тях в крайна сметка Министерството на финансите ще ореже исканията и всичко ще е наред.

„Тези -18 млрд. лева, или близо 9% дефицит, се натрупват само като се осчетоводят вече взетите от НС решения. Това не са разточителни заявки на министерствата, а осчетоводяване на взетите от народните представители решения“, изчислява Васил Велев. „Тук влизат ръстът на заплатите и щатовете в сигурността и отбраната, този на пенсиите и минималната работна заплата и заплащането в администрацията. Някои от тези ръстове вече се състояха, но през второто полугодие и затова в бюджета за тази година отражението не е пълно“.

И миналата година беше така, но се справихме

Другата заблуда според АИКБ е свързана с тезата, че въпреки че ситуацията изглежда тревожно, така е било и миналата, и по-миналата година, а все пак държавата се е справила.

„Но ние се справихме като изчерпихме резервите - отложихме разходи и изтеглихме напред някои приходи, които вече ги няма. Пример за това са 2,7 млрд. лева, които взехме като аванс от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те трябваше да са за инвестиции, но ние ги изхарчихме за заплати в бюджетната сфера и пенсии, за да запушим дупката в бюджета“, припомни председателят на УС на асоциацията.

Друг пример в тази посока е авансово изтегленият дивидент от държавните компании – инструмент, който другата година няма да може да се използва. В същото време страната е вдигнала базата на разходите, без икономиката да може да отговори на тези нива.

Дори да расте дългът, съотношението му към БВП няма да наране

Третата заблуда, за която предупреждава АИКБ, e, че дълга може да расте в абсолютни размери, но е важно съотношението му към БВП, а то няма да нарасне.

„Да, ама не. При 3% дефицит - което не е балансиран бюджет, както започна да се говори - за да запазим съотношението дълг към БВП на 25%, както е сега, трябва БВП да расте с 12%. Това е задача за четвърти клас. Няма как при 2% ръст на БВП и 3% дефицит съотношението да остане постоянно. Дефицитът трябва да е максимум 0,5% при този ръст“, изчисли Васил Велев.

Не трябва да се забравя, че и тази година всъщност нещата не са „цветя и рози“. Към месец септември България има 2,8 млрд. лева дефицит, който не е характерен за този период от годината. Дефицитът обикновено се реализира последните месеци, така че и 2024 ще е по-лоша, отколкото се очаква и предполага, предупреждават от работодателската организация.

Решенията

Тук идва и въпросът има ли България полезни ходове в тази сложна ситуация. Според Васил Велев от АИКБ отговорът е „да“, а инструментите са два – реформи и съкращения на разходите.

Администрация

„България има много натежала администрация. Разходите там трябва да се съкратят - не само щата и заплатите да се замразят, но и разходите за издръжка. Това е един сериозен резерв, но чуваме обратното - призиви за увеличаване“, обяснява той.

По думите му това е абсолютно безразсъдно и напълно неоправдано, като се има предвид, че за последната година разходите за труд в сектор "Държавно управление" са нараснали с 27%, при условие, че инфлацията от началото на 2024 е 0,1%.

Сигурност и отбрана

Разходите в сектор „Сигурност“ също са част от резерва, който може да бъде използван. Като процент от БВП България е на първо място в ЕС на това поле, а се чуват призиви за ново увеличаване и на щата, и на заплатите.

„По този начин хем имаме много голям дял на разходите в сектор „Сигурност“, хем никой не се чувства достатъчно сигурен. Хората и предприятията плащат още веднъж за частна охранителна дейност“, акцентира председателят на УС на АИКБ.

Според него в сектор "Отбрана" разходите отдавна са преминали нивата, адекватни за равнището на българската икономика.

Здравеопазване

В здравеопазването също се наблюдава огромно нарастване на разходите, без хората на практика да стават по-здрави.

„Там структурата е сбъркана и отдавна плаче за реформи. Не се обръща нужното внимание на превенцията, а имаме една нерационална структура на разходите за лекуване, когато вече сме болни“, посочи Васил Велев.

Образование

Като става дума за реформи, то образователната система е един от основните сектори. Образованието трябва да е абсолютен приоритет, но разходите в сферата трябва да бъдат преструктурирани, тъй като в момента то не е насочено към нуждите на пазара. Според изчисленията на АИКБ във висшите училища у нас има капацитет за обучение на 430 000 студенти, обучават се под 200 000, а пазарът се нуждае от 150 000, „но по друга структура“.

„Имаме прекомерни разходи в сектори, произвеждащи висшисти, които след това се реализират на позиции, изискващи подобно образование. Над 40% са такива. Това са сериозни резерви да се подобри качеството на образованието, да се дофинансира там, където е важно за страната и икономиката, и в същото време да се реализират икономии“, смята Васил Велев.

Социално подпомагане

В сферата на социалното подпомагане също се харчи по много направления, без тази подкрепа да е таргетирана. Пример за това е енергетиката, където цената на електроенергията за бита е с 50% по-ниска спрямо пазарните нива, тъй като е субсидирана.

„Но субсидия получават всички - както енергийно бедните, така и тези, които не са. Това означава, че който потребява най-много, той получава най-голяма субсидия. Тоест богатите получават повече. Точно обратното на една правилна социална политика“, коментира представителят на работодателската организация.

В същото време предприятията нямат конкурентна цена на енергията, идустриалното производство спада 20 поредни месеца, „а светлина в тунела няма“.

На този фон България очаква бюджета си за следващата година в среда на политическа несигурност и парламентарен блокаж. Какъв ще бъде той до голяма степен зависи от служебен кабинет, лишен от мандат за реформи, особено като се имат предвид множеството критики към него след последните избори.

А за всички нас остава само да се надяваме, че най-песимистичните прогнози на АИКБ няма да станат реалност.