Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз през четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 0,1 на сто спрямо предходното тримесечие, докато за същия период икономиката на еврозоната е запазила нивото си без промяна. През третото тримесечие на тримесечна основа икономиките и на ЕС, и на еврозоната растат с 0,4 на сто. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата ѝ, обобщени от БТА.

Отнесен към същото тримесечие на предходната година, през периода от октомври до декември 2022 г. БВП на ЕС се е увеличил с 1,7 на сто, а този на валутния съюз - с 1,8 на сто, след като през предходното тримесечие икономиките на двете зони се увеличи съответно с 2,6 на сто и 2,4 на сто.

За цялата 2022 г. БВП се е увеличил с 3,5 на сто и в Евросъюза, и в еврозоната, след отчетените ръстове със 5,4 на сто и 5,3 на сто през 2021 г.

За сравнение през последното тримесечие на 2022 г. икономиката на САЩ се е увеличила с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие, докато на годишна база нараства с 0,9 на сто.

Сред страните членки най-голямо разширяване на икономическото си производство през четвъртото спрямо третото тримесечие е регистрирала Гърция (+1,4 на сто), следвана от Малта (+1,2 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). На другия край на скалата, с най-голям спад на БВП, са били Полша (-2,4 на сто), Естония (-1,6 на сто) и Финландия (-0,6 на сто).

В България през периода октомври - декември 2022 г. на тримесечна основа родният БВП е бил с 0,6 на сто по-висок, запазвайки темпа си на растеж от третото тримесечие, показват сезонно коригираните данни на Евростат. Междувременно през последното тримесечие на миналата година, но в сравнение със същия период на 2021 г., българската икономика се е разширила с 2,3 на сто, забавяйки годишния си ръст спрямо третото тримесечие, когато нарасва с 3,2 на сто.

Компоненти на БВП и принос към растежа

През последното тримесечие на миналата година, отнесено към предходното тримесечие, крайните потребителски разходи на домакинствата са намалели с 0,8 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната (след +0,7 на сто в ЕС и +0,9 на сто в еврозоната през предходното тримесечие). Правителствените разходи за крайно потребление са се увеличили с 0,7 на сто и в двете общности (след -0,2 на сто и за двете зони през предишното тримесечие). Бруто образуването на основен капитал е намаляло с 2,8 на сто в ЕС и с 3,6 на сто в еврозоната (след съответно +3,5 на сто и +3,9 на сто).

В същото време износът на ЕС не се е променил, докато този на еврозоната се е увеличил с 0,1 на сто (след +1,9 на сто и +1,7 на сто през предишното тримесечие). Вносът е намалял с 1,9 на сто както в ЕС, така и в еврозоната (след +3,9 на сто и +4,2 на сто през предходното тримесечие).

Разходите за крайно потребление на домакинствата са имали отрицателен принос за растежа на БВП и в двете зони (-0,4 процентни пункта (п.п.) за всяка). Приносът на крайните държавни разходи обаче е положителен (+0,1 п.п. за ЕС и +0,2 п.п. за еврозоната). Приносът на бруто образуването на основен капитал е бил отрицателен и в ЕС (-0,6 п.п.), и в еврозоната (-0,8 п.п.).

Нивата на БВП в ЕС и еврозоната

Обемите на БВП в ЕС и еврозоната са били съответно с 2,8 на сто и 2,4 на сто над нивото, достигнато преди избухването на пандемията, през четвъртото тримесечие на 2019 г., сочат сезонно коригираните данни. За сравнение за същия период в САЩ БВП е бил с 5,1 на сто по-висок.

Ръст на заетостта в ЕС и еврозоната

В 27-членния съюз, както и в еврозоната, броят на заетите лица се е увеличил с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие, когато също на тримесечна база заетостта бе нагоре съответно с 0,2 на сто и 0,3 на сто. В сравнение със същото тримесечие на предходната година заетостта се е увеличила с 1,3 на сто в ЕС и с 1,5 на сто в страните, приели еврото.

Според първоначалната оценка на Евростат, заетостта през цялата 2022 г. се е увеличила с 2 на сто в ЕС, както и с 2,2 на сто в еврозоната. Отработените от служителите часове са се увеличили съответно с 0,5 на сто и 0,4 на сто през четвъртото в сравнение с третото тримесечие. В сравнение със същото тримесечие на предходната година отработените часове са били с 1,1 на сто повече в ЕС и с 1,3 на сто повече в еврозоната.

Ръст на заетостта в страните членки

През четвъртото тримесечие на миналата година Малта (+1,6 на сто), Полша (+0,9 на сто), Естония, Кипър и Нидерландия (+0,7 на сто за всяка) са отбелязвали най-висок ръст на заетостта спрямо предходното тримесечие. Противно на тях най-голям спад на заетостта са имали Португалия (-0,8 на сто), Литва и Латвия (-0,5 на сто за всяка).

В България заетостта през четвъртото спрямо третото тримесечие на 2022 г. се е увеличила с 0,2 на сто, запазвайки темпа си от третото и второто тримесечия. Същевременно през последното тримесечие на миналата година, отнесено към същото на 2021 г., родната заетост е била нагоре с 1 на сто, забавяйки се спрямо предходните трето и второ тримесечие, когато се разшири съответно с 1,2 на сто и 1,3 на сто.

Нива на заетост в ЕС и еврозоната

През четвъртото тримесечие 214,6 милиона души са били заети в Евросъюза, от които 165 милиона са били в еврозоната. Така броят на заетите лица в ЕС е бил с 4,7 милиона над равнището им през същото тримесечие на 2019 г., а в еврозоната с 3,6 милиона.

Комбинацията от данни за БВП и броят на заетите позволяват да се състави оценка и за производителността на труда. През четвъртото тримесечие на 2022 г. производителността на труда се е увеличила с 0,4 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната спрямо същото тримесечие на предходната година. Въз основа на отработените часове производителността на труда в сравнение със същото тримесечие на предходната година е останала непроменена в ЕС, но е намаляла с 0,3 на сто в еврозоната.