Европейската централна банка (ЕЦБ) определено има върху какво да помисли, тъй като се сблъсква с един труден за пренебрегване факт - компаниите печелят от високата инфлация, докато хората - както в битието си на работници, така и на потребители, плащат сметката.

През последните девет месеца преобладаващото макроикономическо твърдение беше, че рязкото повишаване на цените на всичко - от енергията, през храните, до компютърните чипове, води до увеличаване на разходите на компаниите в 20-те държави, които съставляват еврозоната, припомня информационната агенция, пише Reuters.

В отговор на това ЕЦБ повиши лихвените проценти с най-голяма ставка от четири десетилетия насам, за да охлади търсенето с аргумента, че е изправена пред риска по-високите потребителски цени да повишат заплатите и да предизвикат инфлационна спирала.

Но по време на изнесеното заседание във финландското село Инари, което имаше за цел да даде възможност на Управителния съвет на банката да се задълбочи в теми, които се засягат само на редовните заседания, се очерта малко по-различна картина, твърдят три източника, запознати с разговорите, пред Reuters.

От информационната агенция разкриват, че данните, изложени по време на заседанието, показват, че маржовете на печалба на компаниите по-скоро се увеличават, отколкото да се свиват, както би могло да се очаква при толкова рязко нарастване на производствените разходи.

Това всъщност означава, че компаниите са повишавали цените с по-голям процент от този, с който са се повишили разходите им. За сметка на потребителите и наетите лица, акцентират от информационната агенция.

Но това има последици и за централната банка.

Инфлацията, подхранвана от по-високите корпоративни маржове, обикновено се самокоригира, тъй като компаниите в крайна сметка спират повишаването на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял. А това я прави много по-различна по отношение на подходите за укротяване в сравнение със скока на заплатите.

Според икономисти, интервюирани от Reuters, един нов разказ за инфлацията, фокусиран върху маржовете, може да даде на членовете на Управителния съвет ЕЦБ, които са по-резервирани към повишението на лихвените проценти, известно количество доводи, след като тяхната съпротива се оказа до голяма степен безрезултатна през изминалата година.

Дебатът трябва да се възобнови на следващото заседание на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да повиши лихвените проценти до най-високото им равнище от разгара на финансовата криза през 2008 г., припомня още информационната агенция.


Натискът върху ЕЦБ расте преди данните за инфлацията в еврозонатаПазарите вече смятат, че Европейската централна банка ще трябва да повиши лихвените проценти до рекордните 4%

Промененият разказ

Досегашният разказ за инфлацията в еврозоната бавно започва да се променя. Според проучвания, публикувани от ЕЦБ и германския институт Ifo, бизнесът очаква забавяне на повишението на цените, тъй като перспективите за разходите и търсенето стават все по-неясни.


Някои европейски държави като Гърция представиха мерки за ограничаване на инфлацията при стоките от първа необходимост, а Франция и Испания също обсъждат подобни стъпки.


"Икономиката на рентабилността подсказва, че може да станем свидетели на предстоящо по-сериозно свиване на печалбите", коментира главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред Reuters. "Европейските компании знаят, че ако повишат цените твърде много, ще претърпят загуба на пазарен дял."

Той дава пример със Съединените щати, където разширяването на маржа на печалбата започна по-рано и вече сме свидетели на обратната тенденция, макар и това обръщане да е бавно и неравномерно.

Но за разлика от САЩ за еврозоната няма официални данни за маржа на печалбата на предприятията. Вместо това за обрисуване на инфлационната картина се използват данни от националните статистики и отчетите за печалбите на регистрираните на борсата дружества.

Компаниите за потребителски стоки в еврозоната, например, повишават оперативните си маржове до средно 10,7% през миналата година, което е с 1/4 повече спрямо 2019 г., преди глобалната пандемия и войната в Украйна, сочат данни на Refinitiv. 106-те компании, включени в проучването, варират от собственика на френските курорти Pierre et Vacances до производителя на автомобили Stellantis и от групата за луксозни стоки Hermes до скандинавския търговец на дребно Stockmann, обяснява Reuters.


8,5% е инфлацията в еврозоната през февруари по прогнозни данни на ЕвростатХраните, алкохола и тютюневите изделия се очаква да поскъпнат с 15 на сто

Оказва се, че печалбите, а не разходите за труд и данъците, генерират голямата част от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, сочат още изчисленията на ЕЦБ въз основа на данни на Евростат.

Всъщност заплатите растат много по-бавно от инфлацията, което според изчисленията на ЕЦБ означава спад на жизнения стандарт на средния работник в еврозоната с 5% спрямо 2021 г.

Това е точно обратното на инфлацията, обусловена от заплатите, характерна за 70-те години на ХХ в. - епоха, която се превърна в най-широко използваната точка за сравнение в обществения дебат за подходящите мерки от страна на централните банки, казват икономистите пред Reuters.

"Общественият дискурс до известна степен е откъснат от това, което действително се случва", казва Филип Хаймбергер, икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания, и дава пример - “заплатите бяха споменати 14 пъти на последната пресконференция на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, докато маржовете не бяха споменати нито веднъж”.

Нейният заместник Луис де Гиндос също предупреди, че ЕЦБ трябва да бъде внимателна, защото синдикатите могат да поискат прекомерно увеличение на заплатите, припомня новинарската агенция.

"Виждаме много ясно нежелание да се обсъждат печалбите", казва и Даниела Габор, професор по икономика и макрофинансиране в Университета на Западна Англия в Бристол. "Това илюстрира, че разпределителната политика на инфлационното таргетиране е следната: Не се насочвате към печалбите; не се насочвате към капитала."


Това нежелание накара дори синдикалните представители на служителите на самата ЕЦБ да се дистанцират от това, което определят като "антиработнически уклон" на институцията.


Заплати срещу печалби

Заплатите растат, като ЕЦБ прогнозира увеличение от близо 5% през 2023 г. за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 г. Но това няма да компенсира огромния спад на реалната покупателна способност през последната година, смятат анализаторите, цитирани от Reuters.

"Основната липсваща съставка е преговорната сила на работническото движение, която е структурно отслабена от политиките за ниска инфлация през 80-те години на ХХ в. и последвалата либерализация на трудовите пазари", казва Матиас Вермайрен, професор по международна политическа икономика в Института за международни и европейски изследвания в Гент.

По време на последната инфлационна криза през 70-те години на миналия век, добавя той, близо 70% от икономическия продукт е отивал за работниците, а малко над 20% - за печалби, според данни на Евростат. Сега делът на работната сила е 56%, а повече от 1/3 от него отива за печалби.