Развитието на пандемията прави все по-тудно прогнозирането на тенденциите в българската икономика. Но това, което е ясно, е, че предвиденият ръст за тази година няма да се реализира. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на брифинг в Министерски съвет тази сутрин.

"Предвидили сме три сценария, но засега разглеждаме най-негативния. Най-общо казано, това, което предлагам за фискална рамка, е намаление на приходите с 2.4 милиарда лева и увеличаване на разходите с 1.07 милиарда лева.

Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат на увеличаването на разходите и намаляването на приходите. Очакваният бюджетен дефицит за 2020 година е около 3.5 милиарда лева", каза финансовият министър.

По думите му, ако се добавят и 700-те млн. лева за капитализиране на Българската банка за развитие, се очертава необходимост от допълнително финансиране на обща стойност 4.2 милиарда лева.

"Ако този сценарий се окаже не достатъчно консервативен, ние предлагаме увеличаване на лимита от сегашните 2.2 милиарда до 10 милиарда лева, тоест потенциален нов дълг от 7.8 милиарда лева. На първия етап ще се търсят от пазара 4.2 милиарда, а останалата част ще се активира само в случай, че се налага осигуряване на допълнително ликвидно финасиране", уточни Горанов.

По думите му всички тези мерки имат една-единствена цел - да гарантират, че държавата има достатъчно възможност да поддържа основните си функции - социални системи, здравеопазване, разходи за сигурност и отбрана.

"Аз продължавам да смятам, че консирвативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност за достатъчно буфери. Но бях длъжен да подготвя и сценарий, в който нещата могат да отидат в много по-негативна посока", заяви Горанов.

Той каза, че днес ще внесе в Народното събрание предложението за актуализация на бюджета и че се надява до края на седмицата те да бъдат одобрени и гласувани.

Той уточни, че най-негативният сценарий предвижда спад на икономиката с 3% за 2020 година, като възстановяването на заетостта се очаква да започне в края на 2020 и да продължи през 2021 година.

"Както крайното потребление, така и инвестициите ще намалеят. Ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои потребители и фирми да намалят разходите си. Знае се, че човек не харчи толкова, колкото изкарва днес, а колкото смята, че ще изкарва утре", каза още Горанов.

По думите му са разработени и по-позитивни сценарии - единият е за 0.7% ръст на БВП, а другият за нулев растеж, но според Горанов, правителството засега се готви за най-негативния, за бъде максимално подготвено.

На въпрос за очакванията за продължителността на кризата, Горанов отговори, че ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат повече от три месеца, възстановяването до предкизисните нива вероятно ще приключи чак в края на 2021 година.

Той заяви, че е трудно да се изчислят общите загуби за икономиката и бюджета, тъй като до този момент са минали само две седмици от началото на кризата и уточни, че засега не се обмисля увеличаване на данъците.