Инфлацията в САЩ нараства до 2,6% през октомври, докато Федералният резерв обсъжда колко бързо и дали изобщо да намали лихвените проценти.

Данните на Бюрото за трудова статистика от сряда съвпадат с очакванията на икономистите за повишение до 2,6%, но са над резултата от 2,4% през септември.

След изключването на волатилните цени на храните и енергията „основният“ индекс на потребителските цени се задържа на 3,3% на годишна база.

Данните ще бъдат внимателно наблюдавани от централната банка на САЩ, която вече понижи основния си лихвен процент с 0,75 процентни пункта на две последователни заседания до нов целеви диапазон от 4,5-4,75%.

Федералният резерв може да извърши по-малко намаления отколкото се очаква, ако глобалните мита на новоизбрания президент се наложат, смята бившият член на Фед Лорета Местър

„Пазарът е прав“: Защо намаленията на лихвите ще са по-малко след победата на Тръмп

Банкерите се опитват да постигнат „неутрално“ определяне на лихвения процент, което да поддържа инфлацията под контрол, без да намалява търсенето, в опит да постигнат т.нар. меко приземяване, което би позволило да се избегне рецесия.

Повечето показатели сочат, че икономиката на САЩ е в добро здраве, а последните данни за продажбите на дребно навеждат на идеята, че потребителите все още харчат. Пазарът на труда също е стабилен, въпреки лошия доклад за работните места от миналия месец, който бе повлиян от ураганите и стачката в Boeing.

Инфлацията е спаднала значително от върховата си стойност от над 9% през 2022 г., но напредъкът се забавя през последните месеци.

Ускоряване на икономическата активност при Тръмп може да убеди Фед да намалява лихвите по-малко, в зависимост от реакцията на инфлацията

На фона на променяща се политическа обстановка Фед намали лихвите с четвърт пункт

На пресконференция миналата седмица, след последното понижение на лихвения процент с четвърт пункт от Фед, председателят Джей Пауъл заяви, че очаква инфлацията „да се понижи по неравен път през следващите няколко години“, преди да се установи близо до целта на централната банка от 2 %.

Този път може да стане още по-нестабилен след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Новоизбраният президент обеща да въведе мащабни мита, да депортира масово имигранти и да намали данъците.

Икономистите предупреждават, че тези политики биха могли да подхранят ценовия натиск, като същевременно пораждат несигурност, която може да попречи на растежа.

Миналата седмица Пауъл заяви, че Фед не „спекулира“ относно времето или съдържанието на бъдещи промени в политиката. В този смисъл той посочи, че „в краткосрочен план изборите няма да окажат влияние върху нашите политически решения“.