Анализът на Лъчезар Богданов е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Това, че през 2022 г. икономиката на България „счупи“ много рекорди по никакъв начин не трябва да успокоява, че същото ще се повтори и през 2023 и 2024 г. Политическите формации, които за пореден път не могат да намерят формула за управление, изглежда подценяват натрупващите се предупредителни знаци за предстоящите предизвикателства. Още повече, фокусът отново е върху проблемите на вчерашния ден вместо върху рисковете на утрешния – показателна е обсебеността с поскъпването на яйцата, олиото и кашкавала в момент, когато цените им започват да спадат; впрочем протестите на местни производители в последните седмици са срещу твърде ниските цени.

Ако инфлацията, движена от енергийна криза и поскъпване на основни суровини и храни беше безспорният водещ проблем на 2022 г., то ситуацията, пред която ще сме изправени в следващите месеци е от забавяне на растежа, дори спад в определени сектори, по-ниски цени, оттам – по-ниски печалби, доходи и продажби. Всичко това има пряко отношение към състоянието на публичните финанси, и със сигурност – към готовността на България за приемане на еврото.

За еврозоната: успокояване на страстите и фокус върху разумните стъпкиПо-смислено е да се насочат усилия върху възможните решения, които биха постигнали нещо реално в бъдеще

Не е нужно да се чертаят катастрофични сценарии, каквито мнозина привидяха от представянето на предизвикателствата пред бюджета от министъра на финансите миналия месец – тук многократно сме се противопоставяли на продавачите на страх с обективни данни и анализ, базиран на факти и аргументи. Но неглижирането на рисковете и отказът да се отчете промяната на ситуацията – от политици, работодателски организации и синдикати – е най-малкото притеснителен.

Вече измина едно тримесечие от 2023 г., като разликите с 2022 г. трябва да са очевидни. Анализатори и институции също публикуваха поредица прогнози, които отчитат новата действителност. Министерството на финансите в пролетната си макроикономическа прогноза очаква забавяне на ръста на БВП до 1,8% – или почти двойно в сравнение с миналата година. Това, най-общо, следва тенденцията за сериозно охлаждане в европейската икономика – растежът в еврозоната ще е между 0,8% и 1% според последните прогнози на МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия.


2023: От ерата на глобализацията към ерата на нестабилността Гаранциите, че доставките няма да бъдат прекъснати, стават поне толкова важни, колкото и цената

Голямата промяна е политиката на ЕЦБ за затягане на паричната политика и повишаване на лихвите. Резултатите вече „преливат“ в реалната икономика.

Няколко месеца кредитната активност в еврозоната се забавя, а в последните два месеца даже имаме спад на кредита за частния сектор. Бизнес и домакинства вече плащат значително по-високи лихви. За пети пореден месец от октомври насам продажбите на дребно в еврозоната спадат в реално изражение – с 3% през февруари. Още повече, продажбите на храни спадат с 4,9% – ясен знак, че инфлацията дава отражение на реалните доходи и води до намаление на потреблението дори в богатите икономики, като в Германия спадът е със 7%.

Данните за индустриалното производство са колебливи в най-добрия случай. В Германия – водеща промишлена икономика и най-важен търговски партньор на България – преработващата промишленост отчита спад на годишна база в четири от последните пет месеца, за февруари спадът е 0,6%. Забавя се износът на еврозоната за водещите търговски партньори и най-големи световни икономики Китай и САЩ.


Експерт по фискалните въпроси на МВФ предупреди за „примката на гибелта“Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди Covid-19 пандемията, движен главно от САЩ и Китай

Какво се случва в България?

За първи път след пандемията през февруари се отчита спад в индекса на производство в преработващата индустрия – с 0,3% спрямо същия месец на 2022 г., но забавянето на ръста е видно от есента. Ръстът на износа през февруари е 7,2% на годишна основа, но при 6,5% ръст на цени на производител за международния пазар това практически означава стагниране в реално изражение. Отделно, самото успокояване и дори спад на цените на производител и на ключови суровини ще доведе до спад в номиналните приходи на износителите, а оттам – и до техните печалби и потенциално дължими данъци.

Под макроданните се развиват и няколко конкретни сюжета, които един по един ще „изтрият“ еднократните позитивни ефекти, дали въздействие върху икономиката през 2022 г. Износът на електроенергия отчита 57% спад на годишна база до миналата седмица, при това – с двойно по-ниски цени. Накратко, огромните печалби в държавната енергетика няма да се повторят, напротив – отново на дневен ред ще излезе натискът за субсидиране на въглищните централи. Няма да се повтори и огромният ръст в преработката на горива, а цените също са надолу от постигнатото пролетта и лятото на 2022 г. Рекордът в ръста на преработката и износа на слънчогледово олио също няма да бъде повторен, и отново виждаме спад в цените. Туризмът отбеляза огромен скок заради възстановяването на пътуванията след пандемията – сега растежът ще се охлади до нормалните темпове.

И така нататък – общото е, че уникалните обстоятелства, които неочаквано помогнаха на българската икономика да счупи много рекорди през миналата година няма да се повторят. Това не означава, че изпадаме в рецесия, или че предстои финансова криза – но лесните и подарени от външни обстоятелства победи вече няма да ги има. Дори инфлационният бонус, на който се радват министрите на финансите, се свива – доколкото средногодишната инфлация за 2022 г. беше 13%, прогнозата за 2023 г. е 8,7%, което на практика означава „едва“ 3-4% повишение на цените от февруари до декември. Това безспорно ще даде отражение върху номиналните стойности на продажби, печалби и доходи – и оттам, на данъчните постъпления.


Краят на отлагането: ще има ли бюджет за 2023 г. с нисък дефицит?Бюджетната консолидация изисква разумно управление и контрол върху държавните разходи

На този фон към март бюджетът вече е с 690 млн. лева дефицит, и само за март – с 500 млн. лв. на минус. Разходите растат значително по-бързо от приходите, въпреки относително високия ръст на постъпленията до момента. И още един детайл – в края на 2022 г. получихме аванс и първо плащане по НПВУ за 2,7 млрд. лева, а за проекти по плана са платени под 100 млн. лева. През 2023 г. може да стане обратното – вече да се трупат разходи, а нови постъпления са под въпрос. А те са под въпрос заради огромното забавяне и отказа от реформи – политическата криза и директното блокиране на редица законодателни промени и други мерки поставя под риск и двете полугодишни плащания тази година на обща стойност от близо 2,9 млрд. лева.

Тази макро картина показва, че рязко трябва да се излезе от говоренето от близкото минало – за свръхпечалби и компенсации за предприятия, за фискално пространство, което позволява широки и скъпи мерки, за борба с високите цени и прочее. Икономическата дискусия следва да се отрезви за новите предизвикателства, които предполагат както някакво разрешение на политическия хаос в страната, така и ясен средносрочен хоризонт за бюджетната политика, който да не се отклонява от целите за бюджетното салдо и да гарантира финансовата стабилност.