Националната следствена служба става независим орган от прокуратурата
Националната следствена служба (НСлС) беше извадена от прокуратурата и става независима структура с приетите на второ четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Така занапред НСлС ще се ръководи от директор.
Досега ръководител на службата беше главният прокурор - пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването, обяснява БТА.
Директорът на НСлС ще назначава следователите и ще осъществява административно-организационното и методическо ръководство на структурата. Предложения за кандидатури за директор на НСлС могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, прие парламентът.
Създават се окръжни следствени служби към всеки областен административен център, а за София – и следствена служба „София-град“.
Иван Гешев в парламента: Готов съм да си довърша мандата
Предложенията за отделяне на следствието от прокуратурата са направени от Петър Петров от „Възраждане“ между първо и второ четене, но правната комисия не ги е разгледала, тъй като са били част от отхвърлен на първо гласуване законопроект.
Все пак днес мнозинството прие те да бъдат разгледани в пленарната зала и бяха приети след редакции, допълва БТА.
Бойко Рашков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ припомни, че сливането на следствените органи с прокуратурата е станало през 2009 г.
"С това направихме следствено-прокурорска съветска система, която за около 14 години, като резултат, не показа, че е било добро решение. Затова се налага да се върнем към старо решение, с него се спазва принципът на независимостта", подчерта той.
"От седмици се намираме във война вътре в съдебната система, главен прокурор и неговият заместник, който в случая е и директор на националното следствие да се заплашват и да се обвиняват кой кого ще убива - това е абсолютно нетърпимо положение", обясни Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) защо се гласуват текстовете.
По думите му законодателният орган не просто може, а е длъжен да „разтърве тези хора“.
Оттеглени бяха текстовете, които предвиждаха следовател да може да разследва главния прокурор, защото в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) вече е приет друг механизъм.
Оттеглени бяха и разпоредбите, свързани с дисциплинарните наказания на председателите на върховните съдилища и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Към досегашните дисциплинарни наказания за член на ВСС обаче, освен забележка, дисциплинарно освобождаване от заеманата длъжност, депутатите записаха и лишаване от право за упражняване на юридическа професия или дейност.
Срещу това остро възрази Надежда Йорданова от ПП-ДБ и обяви, че е гласувала против този текст, защото го смята за противоконституционен.
"Не може в рамките на това дисциплинарно производство да лишиш някого за в бъдеще да упражнява своята професия", категорична е бившият министър на правосъдието в кабинета „Петков“. "Това, което правите, времето ще покаже какви плодове ще даде, аз не съм оптимист", коментира тя.
"Някой от вас знае ли какво гласува в момента", попита лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Г-н Борисов, гледате в другата посока, може ли да излезете и да ни обясните каква съдебна реформа точно правите", поиска тя от председателя на ГЕРБ. По думите й под формата на редакционни и технически поправки се пренаписва целият закон.
"Някакво ново мнозинство между ГЕРБ и „Възраждане“ пренаписва цялата съдебна реформа, вместо да подобрим правораздаването, ще направите такава каша, такъв хаос, с една единствена цел – на човека на първия ред да му спасите имунитета“, коментира Нинова.
Друга важна промяна, приета днес на второ четене е, че всички неприключили процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) се прекратяват от датата на влизане на промените в Закона за съдебната власт в сила.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС обясни, че текстът се предлага във връзка със създала се неяснота с обнародваните днес промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
От „БСП за България“ поставиха въпроса дали това, което се предлага, означава, че новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от професионалните колегии няма да влязат като членове на ВСС и тепърва съдии и прокурори ще си избират нови представители.
В отговор Чолаков призова да се спре с интригите. Никой не оставя ВСС без членове, ВСС функционира и е в пълните си пълномощия, посочи той, цитиран от БТА.
Наясно сме, че няма как да спре работата на ВСС и ще продължи да работи в този състав, но това, което предлагате, означава, че вече новоизбраните членове на ВСС от професионалните гилдии не са избрани, и че всичко ще започне отначало, каза Нинова.
"Това го обяснете на съдиите и прокурорите, които на свои общи събрания са си избрали представителите и заради това, че едно некадърно Народно събрание не си е излъчило неговите представители, сега тези -избраните, ще ги изключите и всичко ще започне отначало. Може би за да се изберат по-удобни“, коментира тя.
Хамид Хамид (ДПС ) посочи, че в НПК, който днес е обнародван, вече има такъв текст, че всички производства започват наново. Той обясни, че този текст, който сега се предлага, е уточняващ в Закона за съдебната власт, и призова да не се драматизира.
Тук някъде тече драма, не при нас, отговори му Нинова. "Ако сте го приели в НПК, защо трябва да го повтаряме и в ЗСВ? За да е по-сигурно ли, че целта, която се гони с тези промени, ще бъде постигната два пъти“, попита тя. По думите ѝ това не е съдебна реформа.
Днес в "Държавен вестник" са обнародвани промените в НПК, с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. С измененията се правят и съответни промени в Закона за съдебната власт.
В промените в НПК е записано, че в срок до три месеца от влизането им в сила Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.